10 български игрални и документални филма, създадени през последните 15 години, ще се въртят в двата салона на музейния комплекс на Каталунската филмотека до 29 януари, съобщи „Дневник”. Те са обединени в тематичния цикъл "България, невидимата Европа". Селекцията илюстрира важните теми за киното ни от последните години - България и българите през погледа на чужденеца, социализъм, постсоциализъм и преход, вътрешната емиграция, социалния разпад, изгубените поколения. 

Ето и избраните ленти:

"Дзифт" на Явор Гърдев

"И Господ слезе да ни види" на Петър Попзлатев

"Виктория” на Мая Виткова

"Аве" на Константин Божанов

 "Подслон" на Драгомир Шолев

 "Цветът на хамелеона" на Емил Христов

"Емигранти" на Ивайло Христов

"Момчето, което беше цар" на Андрей Паунов

"Обърната елха" на Васил Живков

"Цветанка" на Юлиан Табаков

 "България, невидимата Европа" (с някои изменения и допълнения) ще бъде показана и през втората половина на февруари и началото на март в Националната испанска филмотека в Мадрид. Така за първи път от 1989 г. в Испания ще бъде показано съвременно българско.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.