Министърът на културата на Русия Владимир Медински заяви, че забраненият в страната му британски филм „Смъртта на Сталин", е сниман в Украйна. В пост в „Туитър" той определя това като символично, отбелязват руските медии.

„Както се оказва, английският филм „Смъртта на Сталин“, който се показва във всички страни от ОНД, е сниман… в Киев. Символично“, написа Медински като прилага скрийншот от страница на IMDb.

„Смъртта на Сталин“ беше прожектиран в московското кино „Пионер“ на 25 януари въпреки забраната. На другия ден в него нахълтаха полицаи и обявените прожекции бяха спрени. 

На 23 януари юристи, подчинени на Медински, пожелаха филмът да бъде спрян от разпространение заради внушения към екстремизъм. 

Част от руснаците, гледали филма в кино „Пионер“, не намериха нищо обидно в него.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков