Френската актриса и певица Мари Лафоре почина на 80-годишна възраст в швейцарския град Женолие, съобщи  Le Monde. Родена е на 5 октомври 1939 г. като Майтен Мари Брижит Думеняк.

Като певица става известна през 1963 г. с песента „Les vendanges de l'amour”.  През 1966 г.изпълнява за първи път най-популярната си песен „Manchester et Liverpool”. Утвърждава реномето си и с хитовете  „Mon amour, mon ami”, „La tendresse”, „Viens, viens” и др. Има продадени на 35 млн. копия от албумите си.

Дебютът и в киното е през 1960 г. Забелязана е от режисьора Рене Клеман, който я налага във филма  „Под яркото слънце" , където играе с Ален Делон. 

Лафоре се е снимала в 35 филма, сред които "Полицай или негодник" с Жан-Пол Белмондо, "Момичето със златните очи" на Жан-Габриел Албикоко, който й става съпруг и мн. др. 

През последните 30 години се отказва от пеенето за сметка на театъра и киното.

 

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...