13-годишната Лоръл Григс, известна в България с участието си във филма на Уди Алън „Социален живот” е починала, съобщи „Ню Йорк таймс”.  

„Моята красива и талантлива внучка Лоръл Григс почина внезапно след пристъп на астма. Лекарите се опитаха да й спасят живота, но сега тя е с ангелите “, написал дядо и във „Фейсбук”.

Лоръл се е борила с астмата в продължение на около две години, каза баща й Анди Григс пред CNN. Въпреки че изглеждала добре месеци наред, баща й е уточнил, че постоянно я е водил на медицински прегледи.

"Тя никога не се задоволяваше с постигнатото, винаги репетираше движения и нови неща“, казва баща й. 

Когато той й предлагал да се отпусне и да си почива, понеже е научила добре ролите си, тя казвала: "Тате, малко хора получават такъв шанс“.

Лоръл играе на Бродуей от 6-годишна в знаменитата постановка "Котка върху горещ ламаринен покрив“. След това е поканена в киното, а нейни партньори са такива звезди като Скарлет Йохансон, Кристен Стюарт, Стив Карел и др.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков