„Киното не може без страст, не може без целувки. По някакъв начин ще се върне към тези неща, рано или късно.“

Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ филмовият режисьор Стефан Командарев.

Как ще изглеждат физическият досег и интеракцията в кадър след Covid-19?

„Тази епидемия, пандемия ще мине и ще замине. Всичко минава на този свят. На нас ни изглежда особено драматична, защото се случва по наше време. Човешката култура си е вървяла по своя път“, отбеляза Командарев. 

Според него кризата с коронавируса извежда на преден план потенциала на много важни и наболели други кризи в обществото – „едни балони - и икономически, и социални по-лесно започнаха да се пукат в ситуация на пандемия“.

Сериозната проблематика, излязла отчетливо на повърхността по време на извънредната ситуация с Covid-19, ще влезе в сюжетите на бъдещите филми, прогнозира режисьорът, който неотдавна беше отличен онлайн с голямата награда на фестивала във Висбаден „Златната лилия“.

Освен завръщането към нормалния снимачен процес, на кино творците им липсва контактът с публиката след прожекция, посочи Командарев.

Последната, трета част от неговия голям проект „Посоки“, след такситата и патрулиращите полицаи, ще бъде посветен на българските пенсионери. Сценарият вече е готов.

Хората, които правят кино, не трябва да живеят в изолирани кули, а да имат широко отворени очи и уши за случващото се около нас, вярва Командарев, за когото животът в България е пълен с истории, съотносими към всички възможни жанрове.

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...