Английският актьор Дейвид Прауз, изиграл ролята на Дарт Вейдър в първите три филма от космическата сага "Междузвездни войни", почина на 85 години след кратко заболяване, съобщи Bowington Management, която управлява приходите от кариерата му.

"И нека силата бъде с него завинаги", допълва Томас Бауингтън в "Туитър". "Макар да се прочу с многото роли на чудовища, за мен и за всички, които познаваха Дейв и работиха с него, той беше героят в нашия живот."

"Той беше внимателен човек и много повече от Дарт Вейдър. Той обичаше феновете същото толкова силно, колкото и те него", написа и Марк Хамилтън, който игра Люк Скайуокър. 

Дейвид Прауз е избран от Джордж Лукас заради физическите си данни на тежкоатлет - 1.98 ръст и шампион по вдигане на тежести - но озвучаването на един от най-прочутите злодеи в историята на киното е поверена на американския актьор Джеймс Ърл Джоунс. Просто бристълският му акцент не оказал неподходящ.

Но англичанинът е казвал, че най-много се гордее с главната роля в Green Cross Code - сериал от втората половина на 70-те години за безопасността на движението във Великобритания. Заради нея през 2000 г. той бе удостоен с почетна титла от британската кралица.

Прауз е познат в Холивуд първо като фитнес инструктор и личен треньор на Кристофър Рийв за "Супермен". Той се сближава с колеги като Арнолд Шварценегер и Лу Фериньо (играе за телевизията Хълк) преди да стане известен от големия екран.

Англичанинът дебютира в киното през 1967 г. в епизодична роля в "Казино "Роял" от поредицата за Джеймс Бонд. Следват покани да играе чудовището на Д-р Франкенщайн в няколко филма, а после - и във фантастични поредици като Space 1999 и Doctor Who. Прауз дори се появява като телохранител в "Портокал с часовников механизъм" на Станли Кубрик от 1971 г.

В тази роля го забелязва Лукас и през 1977 г. го кани за кастинг за Дарт Вейдър или Чубака, като се спира на първата, "защото хората винаги запомнят лошите".

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!“

Блез Паскал, френски математик и литератор, роден на 19 юни преди 401 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…