Английският актьор Дейвид Прауз, изиграл ролята на Дарт Вейдър в първите три филма от космическата сага "Междузвездни войни", почина на 85 години след кратко заболяване, съобщи Bowington Management, която управлява приходите от кариерата му.

"И нека силата бъде с него завинаги", допълва Томас Бауингтън в "Туитър". "Макар да се прочу с многото роли на чудовища, за мен и за всички, които познаваха Дейв и работиха с него, той беше героят в нашия живот."

"Той беше внимателен човек и много повече от Дарт Вейдър. Той обичаше феновете същото толкова силно, колкото и те него", написа и Марк Хамилтън, който игра Люк Скайуокър. 

Дейвид Прауз е избран от Джордж Лукас заради физическите си данни на тежкоатлет - 1.98 ръст и шампион по вдигане на тежести - но озвучаването на един от най-прочутите злодеи в историята на киното е поверена на американския актьор Джеймс Ърл Джоунс. Просто бристълският му акцент не оказал неподходящ.

Но англичанинът е казвал, че най-много се гордее с главната роля в Green Cross Code - сериал от втората половина на 70-те години за безопасността на движението във Великобритания. Заради нея през 2000 г. той бе удостоен с почетна титла от британската кралица.

Прауз е познат в Холивуд първо като фитнес инструктор и личен треньор на Кристофър Рийв за "Супермен". Той се сближава с колеги като Арнолд Шварценегер и Лу Фериньо (играе за телевизията Хълк) преди да стане известен от големия екран.

Англичанинът дебютира в киното през 1967 г. в епизодична роля в "Казино "Роял" от поредицата за Джеймс Бонд. Следват покани да играе чудовището на Д-р Франкенщайн в няколко филма, а после - и във фантастични поредици като Space 1999 и Doctor Who. Прауз дори се появява като телохранител в "Портокал с часовников механизъм" на Станли Кубрик от 1971 г.

В тази роля го забелязва Лукас и през 1977 г. го кани за кастинг за Дарт Вейдър или Чубака, като се спира на първата, "защото хората винаги запомнят лошите".

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин