Световноизвестният южнокорейски режисьор Ким Ки Дук почина от Covid-19 в болница в Рига,Латвия. Според съобщения в пресата режисьорът, който след скандал за изнасилване се превърна в персона нон грата в родината си, щял да си купи къща в Юрмала и да получи разрешение за пребиваване.

Носител е на множество награди от престижни кинофестивали. На пъти негови филми са номинирани за "Оскар" в категорията за чуждоезиков филм. През 2012 г. филмът му "Пиета" спечели главния приз на 69-ия кинофестивал във Венеция - статуетката на "Златния лъв на Св. Марко".

В началото на 2000-та година може би Ким Ки Дук е най-известният режисьор извън Южна Корея: неговите провокативни филми, пълни със насилие и екзистенциални мъки, бяха показвани на най известните кинофоруми. Въпреки това славата му скоро избледнява малко - и през последното десетилетие режисьорът преживя откровена творческа криза.

КИМ КИ ДУК е роден на 20 декември 1960 г. в Богнгва, Южна Корея. Изучава изящни изкуства в Париж между 1990 и 1993 г. След като се завръща в родината си започва своята кариера като сценарист и печели първа награда за сценарий от Корейския филмов съвет през 1995 г. През следващата година дебютира като режисьор с нискобюджетен филм, озаглавен „Крокодил“ (1996). Филмът получава сензационни отзиви от филмовите критици на Южна Корея.

Международният му пробив е с филма „Островът“ на Международния филмов фестивал в Торонто, Канада. Филмът му „Пролет, Лято, Есен, Зима...и Пролет“ (2003) е включен в списъка на критика Роджър Еберт на велики филми.

 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...