ВЕСЕЛИН НАНОВ, "Свободна Европа"

“Моят глас е моят меч. Актьорската ми работа е моят меч и аз обичам да работя.” С тези думи актрисата Франсис Макдорманд прие наградата за най-добра женска роля на тазгодишната церемония по връчването на Оскарите.

Макдорманд получи отличието за своето участие в “Земя на номади”. Филмът прави лиричен прочит на едноименната документална книга с подзаглавие "Да оцелееш в Америка през ХХI век", която проследява група възрастни сезонни работници, проправящи си път сред отломките на Американската мечта, разбита на парчета от икономическата криза през 2008 г.

Макдорманд е в ролята на Фърн, която е принудена да живее в своя ван, след като фабриката за гипс, където е работила цял живот фалира. Някои от най-запомнящите се сюжетни моменти са тези, в които Фърн е усамотена насред внушителните природни пейзажи на американския Запад. Именно в тези сцени, лишени от диалог, актьорската игра на Макдорманд се откроява като завършено въплъщение на стремежа към мир със заобикалящия ни свят.

Макдорманд спечели "Оскар" за най-добра женска роля за трети път. Първата й победа в тази категория е за ролята на бременния полицейски началник във “Фарго” на братята Коен, а втората е за тази на гневна майка, която търси справедливост за мъртвата си дъщеря в “Три билборда извън града”.

С третия си "Оскар" Макдорманд се присъедини към малка, елитна група от холивудски звезди, сред които са Мерил Стрийп, Джак Никълсън и Даниел Дей-Люис.

Макдорманд е оставила следа и в телевизията, и в театъра. През 2011 г. тя спечели награда Тони за ролята си на самотна майка в пиесата “Добри хора”, а през 2015 получи и Еми за мини-сериала “Олив Китъридж”.

Профил на актрисата, публикуван в Ню Йорк Таймс през 2018 г., я описва като “секси по онзи начин, по който са привлекателни жените, които са напълно уверени в себе си.”

“Земя на номади”, който е реализиран по инициатива на Макдорманд, спечели и "Оскар"-ите за най-добър филм и режисура.

„Трябва да си дадем сметка, че оставяме нещо след себе си. И това е споменът за нас в децата ни."

Кевин Костнър, американски актьор и режисьор, роден на 18 януари преди 71 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Аватар“ №3, или как „Пътят на водата“ става огън и пепел (ревю)

 

"Уверен съм, че третият „Аватар“ няма да потъне и независимо от бюджета си от 400 милиона долара ще бъде касов хит." - коментар на Борислав Гърдев

Подводните течения на Лука Гуаданино

 

„След лова“ на Лука Гуаданино е сред най-неоценените и погрешно разбрани филми през миналата година.

Искри от въглени и неподправен патриотичен плам

     

„Въглени“ - историческа сага от XVII век за страдание, любов и възход