СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА, ФЛОРЕНЦИЯ, специално за "Портал Култура"

Италианците тъжат за Жан-Луи Трентинян (1930–2022) също толкова, колкото и родната му Франция. В колективното съзнание той остава най-вече с филма „Изпреварването“ (1962) на Дино Ризи. Неговото аристократично излъчване вече е познато от дебюта му в киното в „И бог създаде жената“ (1956) на Роже Вадим, там е срещата му с Брижит Бардо, от която се ражда и любовна връзка.

Италианските режисьори го правят „най-италианския французин“. Първият от тях, повярвал в Трентинян, е Валерио Дзурлини. Той му поверява ролята на син на фашист в „Насилствено лято“ (1959), който през лятото на 1943 г. е освободен от военна служба благодарение на застъпничеството на баща си. В „Изпреварването“ младият актьор открива радостта от живота на човек в търсене на изгубеното време. Срамежливият студент Роберто случайно среща нахален млад мъж (Виторио Гасман), който го завлича в трагична смърт. Френският актьор не е дебютант, зад гърба си има около 15-ина филма, нито един шедьовър. Дуетът с Гасман продължава и през следващата година в „Успехът“ на Джулио Мораси, който, противно на заглавието си, е пълен провал. Трентинян вече е влюбен в Италия и признава: „Италианците са художници. Те са толкова изтънчени, експанзивни, пълни с ирония. Италианското кино беше толкова динамично, толкова интересно“.

През 60-те години актьорът участва в „Гори ли Париж?“ на Рене Клеман (1966), където е в компанията на Жан-Пол Белмондо, Симон Синьоре, Ален Делон; както и в политическия трилър Z на Коста Гаврас (1969), където е честен съдия, преследван от гръцката диктатура. С „Един мъж и една жена“ (1966) на Клод Льолуш идват Златната палма в Кан и Оскарът за най-добър чуждоезичен филм. Той е пилот на „Формула 1“ и, както и в живота, е голям почитател на колите. Трентинян е идеалният романтичен герой и съблазнител. Льолуш отново го среща с Анук Еме в продължението на „Един мъж и една жена“ – „Най-хубавите години от един живот“ (2019), последната му поява на екрана.

Като млад е смятан за „Марчело Мастрояни отвъд Алпите“ и с Мастрояни играе в криминалния „Неделна жена“ (1975) на Луиджи Коменчини. По време на снимките на „Конформистът“ (1970), където е фашистки шпионин, в хотелската стая в Рим умира няколкомесечната му дъщеря, иде му да захвърли всичко, но топлината и подкрепата на режисьора Бернардо Бертолучи го разубеждават и години по-късно Трентинян признава: „Това може би беше най-добрата ми роля в киното“. На същия Бертолучи актьорът отказва ролята в „Последно танго в Париж“ поради своята свенливост да се появи гол на екрана.

През 70-те години Трентинян участва както в комедии, така и в детективски истории, сред които е и последният филм на Франсоа Трюфо „Веднъж да дойде неделя“ (1983). През 80-те и 90-те години работи главно в авторското кино. „Терасата“ (1980) на Еторе Скола е „филм, неразбран както в Италия, така и във Франция, оплаква се Трентинян. – Но имах уникалното преживяване да играя с най-великите актьори на италианската комедия – Тоняци, Гасман и Мастрояни“. Той е сценарист на ръба на нервен срив, преследван от продуцент (Тоняци), който го измъчва, като постоянно го пита дали сценарият, който пише, е смешен. В „Удряй в сърцето“ (1983), дебют на Джани Амелио, е доцент в университет, набеден за връзки с терористи. В „Три цвята – червено“ (1994) на Кшищоф Кешловски Трентинян е отново съдия, този път двусмислен и измъчен. Присъства редовно във френското кино, почти винаги заедно с приятеля си, режисьора Клод Льолуш.

Решил да се откаже от всякакви участия поради семейната трагедия с убийството на дъщеря му, Трентинян не устоява на поканата на Михаел Ханеке и прави своето „екзистенциално завещание“ в „Любов“ (2012). Когато е пуснат по кината, филмът разпалва дебат за евтаназията. Тази изумителна драма получава Златна палма и Оскар за най-добър чуждоезичен филм, а Трентинян е удостоен със Сезар за най-добра мъжка роля.

Еклектичен и елегантен, надарен с неустоим чар, той е символ на френското кино и театър, с над 70-годишна кариера. Има над 120 роли в киното и стотина в театъра, в трагедии и комедии, дори два скромни опита на кинорежисьор. Рецитирал е стиховете на Жак Превер поне 2000 пъти. За последно камерата го улавя на церемонията на Сезарите миналата година.

Президентът на Франция Еманюел Макрон отдаде почит на този „забележителен артистичен талант“. А Италия ще посвети на Жан-Луи Трентинян „красив, трогателен спомен на 25 юни в Болоня на Пиаца Маджоре, по време на фестивала „Преоткритото кино“, заяви развълнуваната Стефания Сандели, негова партньорка в „Конформистът“.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ЦЕЛТА

    “Величие и низост" показва какви политици липсват днес

     

     Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 47 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Проглеждането за истинските български ценности е пътят към истинския патриотизъм

 

Евгени Кънев за филма "Тютюн"

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили