ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА, "Свободна Европа"

Той е може би най-харизматичният злодей в киното. Когато гледаш за първи път кървавия "Гадни копилета" ("Inglourious Basterds") на бруталния Куентин Тарантино, оставаш буквално поразен. Но не от жестокостта и страшния вид на лошия герой, а от неговия финес.

Никой друг не би могъл да изиграе по-добре тази роля от него. В образа на Ловеца на евреи Кристоф Валц не е това, което се очаква от садистичен нацист, а по тарантиновски точно обратното - любезен, възпитан и с безпогрешни обноски полиглот. Всъщност Кристоф Валц е точно такъв и в живота - добре образован аристократ по душа, който говори перфектно немски, френски и английски език (във филма той демонстрира и страхотен италиански, но твърди, че не го знае).

"Тарантино ме върна към призванието ми", казва Валц, след като превъплъщението му в лентата за окупацията на Франция през Втората световна война го изстрелва към световния връх на киното през 2009 г.

Актьорът, който до този момент съвсем не е масово познат за публиката, моментално получава „Оскар” за образа на полковник Ханс Ланда.

"Опасността, че следващата роля няма да е толкова успешна, винаги съществува - независимо от коя страна на Атлантика се намираме. Но тази беше една от най-грандиозните роли, писана някога за актьор, независимо в коя епоха живее, ще живее или е живял", казва Валц след големия си успех, постигнат, когато е едва на 50 г.

"Ланда е най-добрият герой, който съм написал и може би най-добрият, който някога ще напиша”, добавя самият режисьор и сцернарист Тарантино.

Докато изгражда образа му, самият той е толкова впечатлен от героя си, че първоначално се опасява, че може да не намери достатъчно добър актьор за ролята.

„Бях започнал да се притеснявам. Ако не намерех перфектния Ланда, щях да спра филма. Дадох си още една седмица преди да дръпна щепсела. Тогава се появи Кристоф Валц, който очевидно беше правилният човек – можеше да прави всичко. Беше невероятен и ни върна филма”, казва още Тарантино.

След тази роля, Валц става желан злодей и в други филми. И сам признава, че му е интересно да влиза в тях.

"Лошият герой съществува сам по себе си, защото въплъщава всички конфликти, докато добрият има нужда от обкръжение. В киното е нужен злодей, иначе е досадно: представяте ли си филм, в който има само хора, заети да бъдат любезни? Каква скука!", казва той, след като изиграва един от най-добрите злодеи на големия екран", казва актьорът.

За ролята си на Ханс Ланда той получава цели 27 награди, сред които приза за интерпретация "Маскулин" в Кан, "Златен глобус", БАФТА и най-вече "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля. Три години по-късно Валц спечели още един "Оскар", отново за филм на Тарантино - за ролята си на ловеца на глави д-р Кинг Шулц в "Джанго без окови".

За всичките си награди обаче Валц казва: "Подреждам ги, това е всичко. Те са част от миналото. Казвам си: това е добре, ето нещо свършено. Идва следващото!".

Момчето, което обича опера, но има театър в кръвта.

Кристоф Валц е роден на 4 октомври 1956 г. във Виена в семейство с театарлна история. Майка му - австрийката Елизабет Урбанчич, е художничка на костюми в театъра. Баща му - германецът Йоханес Валц, е сценограф. Баба му по майчина линия - Мария Майен, е актриса в Императорския театър във Виена и в неми филми, прадядото и прабабата също са актьори.

Само дядо му по майчина линия - Рудолф фон Урбан, е психиатър от словенски произход и ученик на Зигмунд Фройд.

Бащата на Валц умира, когато той е едва на 8 години, а по-късно майка му се омъжва за композитора и диригент Александър Щайнбрехер.

Като малък Кристоф не се интересува от театъра. Силно го влече операта, след като на 10-годишна възраст гледа "Турандот". Когато е тийнейджър и съучениците му слушат рокендрол, той се наслаждава на арии във Виенска държавна опера.

"Ходех почти всяка седмица. Купувах си място в последната минута, за десетина шилинга - цяло малко състояние”, разказва той години по-късно.

Не е чудно, че тогава иска да стане оперен певец. Учи и пеене и оперно пеене в Университета за музика и сценични изкуства във Виена, но в крайна сметка решава, че гласът му не е достатъчно добър за оперна кариера.

"Израснах зад кулисите, понеже не считам актьорската професия за романтична. Но слава Богу, в индустрията не всички са такива мърморещи циници... В семейството ми всички бяха в театъра. Казах си, че ще окажа съпротива и няма да следвам техния път. Но отстъпих…", казва след години той.

Щом не може да бъде на оперната сцена, той поглежда към театралната. Започва да посещава прочутия семинар "Макс-Райнхард".

Сценичният му дебют е през 1977 във Виена. В края на 70-те години заминява за Ню Йорк, където се обучава при легендарния Лий Страсбърг и Стела Адлер. Иска да остане в САЩ, но го съветват да се върне в Европа, защото като австриец в Холивуд ще му дават роли само на нацисти. По ирония на съдбата именно такава роля разкрива големия му талант пред света.

Следват още - в "Нулевата теорема", "Големи очи", "Спектър", "Зеленият стършел" , "Вода за слонове" , "Карнавал", "Тримата мускетари".

В последните години той вече режисира филми и опери. Снима филм за композитора Лудвиг ван Бетовен и прави мизансцена на “Фиделио”, която се играе във Виена.

Още докато е в Ню Йорк, Валц среща първата си съпруга - психоложката от еврейски произход Жаклин Раух. От нея има три деца – две дъщери и син, които живеят в Израел. Синът му е равин.

От втория си брак с германската дизайнерка на облекла Джудит Холсте той има още една дъщеря.

"Да станеш актьор е като да станеш баща - от просто по-просто. Но да съществуваш достойно в това качество е непосилен труд", казва Кристоф Валц.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Ана Ангелова - ненадмината българска Кармен

     25 години без оперната певица.

    "Наистина, внушителен бе актьорският диапазон на тази рядко надарена певица и актриса."

     
  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Авторът! Авторът!

    Скорсезе все още олицетворява значимото авторско кино в неговата американска интерпретация, съчетаваща актуална проблематика и зрелищно професионално майсторство.

„Едва ли някой може да сдържа чувствата си, ако наистина обича.“

Тина Търнър, американска поп и рок певица родена преди 83 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Мерилин Монро ще надживее „Блондинка“

 

Филмът ни представя сцена след сцена на изнасилвания, обиди, манипулации, измами, унижения и физическа агресия срещу главната героиня

Абсурдна комедия, сатира, драма - за „Амстердам“ и Дейвид О. Ръсел

 

Ще има зрители, които ще го изгледат с каменни лица, след което напористо ще критикуват и злорадстват, други ще се забавляват и ще се кикотят, а малка част просто ще остане изненадана и развълнувана

Матей Вишниек: Предлагам полет над черния хумор

 

„Любов като обувка, любов като чадър“ и сборника с пиеси „Коне под прозореца“ са новите преводи на Огнян Стамболиев