"Свободна Европа"

Той започва актьорската си кариера в началото на 90-те и след около десетилетие вече е холивудска звезда. Впоследствие славата му сякаш залязва. Дотолкова, че режисьорът на последния му филм признава, че е забравил за съществуването му. Сега обаче Брендън Фрейзър е на върха.

В пика на кариерата си в Холивуд той е сравняван с младия Харисън Форд. Играе запомнящи се приключенски и драматични роли, сам изпълнява каскадите си. След успеха в края на 90-те и в първите години на новия век обаче, следват здравословни и лични проблеми. А кариерата му постепенно потъва в почти пълно забвение.

Той е Брендън Фрейзър и в ранните часове на понеделник спечели "Оскар" за най-добра мъжка роля за персонажа си на учител със свръхнаднормено тегло във филма на Дарън Аронофски “Китът”. По време на награждаването си Фрейзър не скри емоциите си и беше изпратен от колегите си с няколкоминутни овации.

“Ето как изглеждала мултивселената”, възкликна актьорът от канадски произход, след което побърза да благодари на Аронофски и писателя Самюел Хънтър: “Вие отворихте сърцата си с размерите на кит, за да можем да надникнем в душите ви!”

Фрейзър определи поканата от режисьора да участва в “Китът” като “творческо спасително въже” и призна, че нищо в 30-годишната му кариера не му се е случило лесно, но не е оценявал някои неща, “докато не спряха”.

“Сякаш бях на експедиция с гмуркане до дъното на океана”, каза още Брендън, добавяйки, че успял да вземе глътка въздух отново благодарение на синовете си Холдън, Лиланд и Грифин, мениджъра си Джоан Колона и приятелката си Джийн Мур.

Брендън Джеймс Фрейзър е роден в Индианаполис, щата Индиана. Детството му преминава в Нидерландия, Швейцария и Канада. Завършва актьорското си образование в Сиатъл, след което получава малка роля в “Бой с кучета” през 1991 г.

Следват роли в “Кроманьонецът” (1992) и “Училищни връзки” (1992), “Въздухари” (1994), но първият му по-забележим успех е с пародията на “Тарзан” - “Джордж от джунглата” (1997). С този филм Фрейзър придобива статут на холивудска звезда със забележителна външност.

Той получава добри отзиви за ролята си в драмата “Богове и чудовища” (1998), за да дойде най-големият му успех с “Мумията” през 1999 г. и последвалите две продължения на филма на Стивън Сомърс. Следват “Тихият американец” (2002), “Сблъсъци” (2004) и други. Кариерата му обаче постепенно започва да залязва.

В личния си живот Фрейзър е изправен пред серия трудности - проблеми с гръбначния стълб, гласните струни, операции, качва килограми. Междувременно се развежда със съпругата си Афтън Смит, с която имат трима сина.

В допълнение през 2003 г. Брендън обвинява бившия президент на организацията, връчваща наградите “Златен глобус” Филип Бърк, че го е нападнал сексуално. Бърк отрича, а по-късно Фрейзър признава, че след тази случка постепенно се е дистанцирал от кино средите и е започнал да подозира, че името му е попаднало в неофициален “черен списък”.

През последните години той отново започва да получава епизодични роли, за да дойде и предложението от Дарън Аронофски за “Китът”. Освен това, в момента Фрейзър е зает и с новия филм на легендарния Мартин Скорсезе, в който си партнира с Леонардо ди Каприо и Робърт де Ниро.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 78 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.