ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА, "Свободна Европа"
За него не е клише да се каже, че е икона. И то за няколко поколения. Навършвайки 93 години, той продължава да прави кино - след над 80 роли и повече от 50 години режисьорска работа. Защото истински обича това. Клинт Истууд е човек на деня на Свободна Европа.
Той е една от най-големите холивудски звезди още от средата на миналия век и не иска, нито може да се откаже от киното, макар че е постигнал всичко.
Клинт Истууд има 4 награди "Оскар", няколко "Златен глобус", БАФТА, "Сезар", "Златна камера" за цялостно творчество и наградата "Хенриета" - Световен филмов фаворит.
"Обичам да правя филми и от време на време отново да играя. Обичам режисурата. Ако обичате тази работа, е забавно да правите филми", казва той пред "Фигаро" през 2021 г.
И макар да е легенда, казва, че харесва хората, които не се вземат насериозно и не ги гложди страхът. С усмивка добавя, че целият му живот е "една голяма импровизация", а остарявайки, си казва, че знае твърде малко. Затова продължава да чете книги и сценарии и да очаква да открие такъв, който ще се хареса на публиката.
"Две изражения на лицето - едно с шапка и едно без"
Клинтън Истууд-младши е роден на 31 май 1930 г. в Сан Франциско, Калифорния. Има английско, шотландско, холандско и ирландско потекло. Баща му е работник в стоманодобивно предприятие, а майка му - инженер във фабрика. И двамата са силно религиозни протестанти и възпитават него и по-малката му сестра Джийн като добродетелни християни.
Детството им минава в периода на Голямата депресия и семейството често се мести. След като завършва техникум, младият Клинт работи във фабрика за дървесина, бензиностанция, като пожарникар и свири на пиано в бар в Оукланд, за да подпомага семейния бюджет.
През 1950 г., по време на Корейската война, Истууд е призован в армията. Така и не стига обаче до Корея. Самолетът, с който пътува, катастрофира в Тихия океан, северно от Сан Франциско. Като по чудо не е тежко ранен, но остава в САЩ, за да дава показания за инцидента. След това продължава да служи в армията, но като инструктор по плуване и спасител във форт Орд в Калифорния. След две години е уволнен с почести.
След това започва да учи икономика в Лос Анджелис колидж, където вече актьорството го влече и участва в местния театрален състав. Оттам пътят му води право в Холивуд.
В началото работи като статист, след това в нискобюджетни филми. Постепенно започват да го забелязват и както и много други актьори, пробива със сериал - през 1958 г. Докато "Нещавена кожа" се излъчва 7 години, Истууд вече става известен за американската публика. Започват и роли в киното, предимно уестърни. Със своята харизма и ръст от 193 см той идеален каубой.
Истинския му шанс обаче е, че се среща с големия италиански режисьор Серджо Леоне, който по това време дори не говори английски. С касовия "За шепа долари" (1964 г.) Истууд прави силен пробив и става добре платен актьор.
Леоне, който веднага оценява таланта му, казва за него:
„Харесвам Клинт Истууд, защото той има само две изражения на лицето - едно с шапка и едно без нея“.
Той го кани за следващите си два филма, снимани в Италия. А те се превръщат в хитове и стават емблеми за култовия жанр "спагети уестърн" - "За няколко долара повече" (1965) и "Добрият, лошият и злият" (1966). Особено след втория Истууд вече е голяма звезда.
Следва още една негова легендарна роля - в успешния сериал "Мръсния Хари" (излиза през 1971 и има 4 продължения до 1988 г.), в който той играе грубоват полицай. Филмът е смятан за основоположник на жанра „loose-cannon cop“ (ченге с хлабаво оръжие).
През 1988 г. Истууд се обяснява в любов на една от най-големите си страсти - джаза, с филма „Птицата" - разказ за живота на легендарния саксофонист Чарли Паркър, за който получава „Златен глобус” за режисура.
Междувременно, докато се снима, той започва и да режисира и прави няколко филма. През 1992 г. възражда жанра уестърн с "Непростимо", в който и играе. Лентата получава 9 номинации за "Оскар" и печели 4, включително за най-добър актьор и режисьор за Истууд и за най-добър филм.
Следват запомнящите се роли като тази в "Мостовете на Медисън", в който си партнира с Мерил Стрийп. И нови режисьорски успехи - като "Реката на тайните" (2003), за който получава "Оскар" и "Златен глобус". И "Момиче за милиони" (2005 г.) с Хилари Суонк, който печели 4 "Оскар"-а, включително за най-добър режисьор и за най-добър филм.
Историческият филм за Втората световна война "Писма от Иво Джима" (2006), който Истууд снима на японски език, също получава няколко номиниции за "Оскар", включително за най-добър филм, и печели наградата за монтаж.
Истинските фенове не забравят вълнуващата лента "Гран Торино" от 2008 година, в която той отново е в главната роля.
Следват още няколко филма, въпреки че той все повече остарява.
"Може би ще дойде ден, в който ще си кажа, че ми е е дошло до гуша, че вече нямам желание да правя кино. При мен това все още не се е случило", казва обаче актьорът и режисьор през 2021 г.
Очевидно е така и до днес. През април тази година дойде новината, че на тази възраст Истууд подготвя последния си филм. Той е подписал договор с Warner Bros да напише и режисира трилър с работно заглавие "Съдебен заседател №2". Това ще бъде 40-ият му режисьорски проект.
Много жени, много деца
И в личния си живот холивудската звезда Клинт Истууд е като вихър. Женил се е само два пъти, но има 6 дъщери и 2-ма синове от 6 жени.
Първият му брак е още през 1953 г. с модела Маги Джонсън, но в началото той не иска деца, а след това тя се разболява от хепатит. Така синът им Кайл се ражда чак през 1968 г., а дъщеря им Алисън - през 1972 г. Днес той е известен джаз музикант, а тя актриса, модел и моден дизайнер.
Междувременно в началото на 60-те Истууд започва връзка със статистката от "Нещавена кожа" Роксан Тунис, от която му се ражда дъщеря Кимбър. През годините той ги подкрепя финансово, а но чак през 1989 г. съществуването на Кимбър е огласено и тя дори играе малка роля във филма на баща си "Абсолютна власт" през 1997 г.
Бракът на Истууд с Маги се разпада през 80-те, когато тя научава за друга негова дългогодишна връзка - с актрисата Сондра Лок, с която в крайна сметка той живее 14 г.
Междувременно обаче му се раждат още две деца - от стюардесата Джаслин Рийвс. Скот (1986 г.), който поразително прилича на баща си, вече е известен актьор и гради своя кариера, а Катрин (1988 г.) е актриса и писателка.
Истууд има и дъщеря Франческа от актрисата Франсис Фишър, с която си партнират в „Розов кадилак“. Тя е родена през 1993 г. и също е актриса и модел.
През 1996 г. Клинт Истууд се жени за втори път - за телевизионната водеща с Дина Руиз. Още същата година се ражда дъщеря им Морган. Тогава той е вече 66-годишен. През 2014 г. двамата се развеждат след 17-годишен брак.
А преди няколко години става известно, че Истууд има още едно дете – дъщеря Лори Мъри, която е най-голяма от всички. Той обаче не е знаел за нейното съществуване, тъй като майката не му е казала и я е дала за осиновяване. Лори дълги години е издирвала родителите си. През 2004 г. тя и Истууд се появяват заедно на червения килим на наградите „Оскар“. Сега, вече над 70-годишна, тя е официално призната за дете на актьора.
В последните години Клинт Истууд изповядва деизъм и будизъм, но се самоопределя като либертарианец с философията: „Всеки трябва да остави всекиго на мира“.
