"Свободна Европа"

Голямата българска актриса Мария Статулова навърши в сряда 70 години.

От интервютата й обаче личи, че съвсем не е загубила младежкия си дух. Пред бТВ преди дни тя се определи като "едно непораснало дете, което гледа само слънцето".

Статулова е родена на 13 септември през 1953 г. в Бургас. Завършила е Националната академия по театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов".

Като малка мечтаела да стане балерина или аптекарка.

„Белият цвят на пачките и на престилките ми се струваше извънземен и сюрреален. Вероятно защото върху бялото можеш да рисуваш много с различни цветове“, разказва преди години тя, цитирана от БТА.

Статулова има роли в редица български филми, сред които "Дами канят", "Авантаж", "Маневри на петия етаж", "Да обичаш на инат", "Откраднати очи", "Балът на самотниците", както и в сериали като "Под прикритие", "Столичани в повече", "Стъклен дом". Често играе и в театъра, като от 2003 до 2010 г. е част от трупата на Народния театър „Иван Вазов“.

„Най-важното е, че ролите са адски различни – свирепи, смешни, трагични… Щастлива съм, че спазих това, което ми казваха проф. Дановски и Георги Дюлгеров – приемай роля във филм, ако има да плачеш и да се смееш“, каза тя за БТА.

Статулова е носителка на редица награди, сред които „Златен Лачено“ за женска роля във филма „Авантаж“ на 12-ия фестивал на неореалистичното кино в Авелино, Италия, и специалната награда на 15-ия Фестивал на българския игрален филм във Варна за ролята й в „Авантаж“.

Била е близка приятелка с покойната Невена Коканова. Съпруга на режисьора Димитър Радичков, син на Йордан Радичков.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.“

Александър Солженицин, руски писател, роден на 11 декември преди 105 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.