ЗИЛКЕ ВЮНШ, DW

Когато Боб Марли излиза на сцената в Кьолн през юни 1980 г., той вече е болен. Въпреки това харизмата му завладява осемте хиляди души, които са дошли да го слушат. Близо година по-късно Марли умира от рак едва на 36 години. Политическите и духовните му послания обаче остават живи и до днес и ще продължат да живеят с песните му.

Боб Марли представя на света регето и неговите послания. Дотолкова, че ЮНЕСКО обявява музиката му за част от нематериалното културно наследство на света. Филмът "Боб Марли: One Love” ще разкаже историята на легендарния музикант.

 

Растафари, едно младо религиозно учение

На 22-годишна възраст Боб Марли открива растафарианството - религиозно учение, което е на почти сто години. Твърди се, че то се заражда, когато Хайле Селасие I е коронясан за император на Етиопия - на 2 ноември 1930 г. Няколко години по-рано ямайският активист Маркъс Гарви предвидил, че в Африка ще бъде коронясан могъщ чернокож крал, който ще донесе освобождението на чернокожите хора.

Истинското име на Селасие е Рас Тафари Макконен. Рас означава принц на амхарски език, който се говори в Етиопия. Растафарианците го приемат за второто пришествие на Исус Христос и го почитат като Бог сред хората. Голяма част от вярванията на растафарианците всъщност са свързани с Библията, най-вече със Стария завет.

Растафарианците вярват в завръщането си в Африка - също и в духовен план - в обетованата земя на Етиопия. Чернокожите ямайци са потомци на роби, които са били депортирани от Африка в Америка и Карибския басейн.

Растафарианците искат да преодолеят културните разделителни линии, породени от поробването на предците им, чрез вярата си. Става дума за живот, който е възможно най-естествен и близък до природата, за принципите на любовта и мира, за справедливостта, единството и равенството - и за борбата срещу Вавилон - синоним на западния свят, донесъл толкова много нещастия на африканския народ. Вавилон се използва и за Ямайка, където предците им са били заробени.

 

Цветът на кожата не е от значение

Растафарианците се противопоставят на всякаква форма на политическо, културно или религиозно разделение на хората. Те са световно движение с последователи от всички раси. В момента общият брой на последователите на растафарианството са между 700 хиляди и един милион.

Растафарианците носят косите си на т.нар. "дредове”, за да се отличават от високата класа в обществото. Историческите корени на дредовете са свързани с отбранителните отряди Мау Мау, които въстанали срещу британските колониалисти в Кения. Често споменаваното пушене на марихуана служи по-скоро за разширяване на кръгозора, отколкото за опияняване, и не е задължително да е част от религията растафари.

 

Боб Марли прослави регето

Боб Марли, който се смята за първата суперзвезда от развиваща се държава, музиката на растафарианците, също се прославя по целия свят. Тя води началото си от 1960-те години в Ямайка - време на социални вълнения и гангстерски войни. Диджеите, които пускали музика по улиците, създали този стил като смесица от жанрове - менто, ска, соул, джаз.

Релаксиращият, но все пак жив ритъм е идеален за разпространяване на посланията - любов и мир. Текстовете на песните на Боб Марли включват доста религиозна реторика, но са свързани и с ежедневието на хората. Той говори за дискриминираните малцинства, гетата, робството и несправедливостта. А растафарианството има много общи теми с музиката на Марли.

Песента "Get Up Stand Up” е писана, след като Боб Марли посетил Хаити и видял в каква бедност живеят хората там под диктаторското управление на Франсоа Дювалие. В песента Марли призовава хората да се борят за правата си и да не се отказват. Тя се смята за неофициален химн на Амнести интернешънъл.

 

Наследството на Марли: Redemption Song

Песента "Redemption Song” е наследството на Боб Марли. Тя е записвана неколкократно, но всъщност е трябвало да има само една версия, в която той пее само с акомпанимент на китара. В нея Марли цитира пророка на растафарианците Маркъс Гарви, който през 1937 г. казва: "Еманципирайте се от духовното си робство, никой освен нас самите не може да освободи ума ни”. Робството, в което са живели предците ни, трябва да бъде заличено от умовете на хората - чак тогава те ще са духовно и наистина свободни.

Боб Марли пише тази песен, знаейки, че скоро навярно ще умре. Тя вдъхновява хората по целия свят и до ден днешен.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Животът е скандали, мъка, разочарование, любов и саможертва, златни залези и черни бури.“

Лорънс Оливие, роден на 22 май преди 117 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.