ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Като малък е запален по футбола като баща си, докато майка му настоява да се занимава с музика. Когато за пръв път излиза на сцена като ученик, осъзнава колко му харесва да е там.

Днес Стефан Вълдобрев, който на 20 май навърши 54 години, се чувства еднакво добре както в ролята си на певец, така и в тези на композитор, актьор и режисьор. Страстта му към киното също се заражда в училище.

"В Стара Загора, когато бях ученик, нямахме много добър театър, за разлика от добрата опера. И тогава ме запали киното. Гледал съм филми по 15-16-20 пъти и в града, и в селото на баща ми Шейново", казва той пред в. "Сега".

Вълдобрев завършва езиковата гимназия в града през 1989 г., а няколко години по-късно се дипломира в НАТФИЗ.

През 90-те години добива популярност с някои свои хитови песни, сред които "О-о-обичам те, мила!" от едноименния му албум. Активно се занимава и с актьорско майсторство, като участва в редица театрални представления.

През 1998 г. му се случва най-хубавото, а след това идва и най-тежкият за него период. Тогава е родена дъщеря му Мария. Същото лято обаче Вълдобрев катастрофира и остава обездвижен дълго време.

През 2006 г. заминава за Прага, където специализира кино-режисура в Чешката филмова академия ФАМУ и създава няколко късометражни филма. Две години по-късно се връща в България, за да участва в хитовия филм на Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, чиято музика написва.

Филмът печели редица международни награди и влиза в краткия списък за най-добър чуждоезичен филм на наградите "Оскар". Вълдобрев участва и във филма "Изпепеляване", с който печели "Златна роза" за мъжка роля.

През 2012 г. Вълдобрев се завръща към музиката, като създава популярната група „Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени“. Една от най-известните ѝ песни - „По-полека“ от 2020 г., е избрана за Песен на десетилетието от слушателите на БГ Радио. Групата печели и наградите на радиото за най-добра българска група през 2020 и 2022 г.

Вълдобрев има общо девет албума с авторски песни и е композирал музика за десетки филми и театрални постановки.

Някои от по-значимите му театрални роли са в „Много шум за нищо“, „Братя Карамазови“, „Майстора и Маргарита“, както и в постановките на драматуржката Яна Борисова и режисьора Галин Стоев „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“.

Днес Вълдобрев казва пред "Под моста", че харесва еднакво всички изкуства, с които се занимава, както и че разнообразието го зарежда.

"Излизаш и имаш да разкажеш една история на хората, да ги развълнуваш", казва той. "Дали ще го разкажеш с поезия, с рими, дали ще бъде чрез проза, или ще го направиш с тялото и лицето си, с гласа си, или с мелодия – няма никакво значение".

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Животът е скандали, мъка, разочарование, любов и саможертва, златни залези и черни бури.“

Лорънс Оливие, роден на 22 май преди 118 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

На финалната права

 

Като скъпа и майсторски направена забава „Възмездие“ си струва четиристотинте милиона долара, похарчени за реализацията му...

 

„Двойникът“ – обърнете внимание

Един филм, излязъл на екран в България преди 45 години, като никой друг слага пръст в раната на съвремието – с постистината, с фалшивите новини, с хибридните войни, с мотото на социалните мрежи „всеки сам си преценя“…

Истинско и честно

 

"Видно е,  че  българската литература разбира криво това как правдоподобието или фактологичността трябва да присъстват в литературата. Криво разбиране, което, уви, задълбочава идеята за провинциалност, а и е тъжно, че го наблюдаваме и при дебютанти" - коментар на проф. Амелия Личева