БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
На 31 август 1964 г. е премиерата на филма „Веригата“ на режисьора Любомир Шарланджиев по сценарий на Анжел Вагенщайн.
Екипът на продукцията е впечатляващ – оператор Пламен Вагенщайн и композитор Кирил Цибулка.
Дългият 93 минути опус се харесва на публиката и получава „Златната роза“ на кинофестивала във Варна, а в Карлови Вари същата година е номиниран за най-добър филм.
Днес творбата също се гледа с интерес и предизвиква емоции, най-вече с начина на пресъздаването на една отминала епоха и с метафората, която крие заглавието на спектакъла в себе си.
Веригата символизира несвободата и пътят към смъртта за нелегалния - от 28 август 1941 г. – Васил Попилиев - скромен и обикновен, но смел, твърд и непоколебим и същевременно олицетворява солидарността на обикновените хора, които в една мрачна епоха и въпреки страха си от последствията на своите постъпки, помагат на антифашиста да стигне до партизанския отряд и да продължи своята борба.
Военното време е пресъздадено в сурови , графични и реалистични краски.
В него има и жестоки полицаи - старшината – Аспарух Сариев, и наивни такива – Борислав Иванов, и нервен господин с дамаджана – Найчо Петров, и ученик – ремсист – Илия Добрев, и селянин – Иван Братанов, и техник с ножовка, необходима на беглеца – Григор Вачков, и баща – Никола Дадов,и войникът Младен Младенов , симпатизант на борците за свобода – Константин Коцев, сам станал жертва на куршум, „за да спаси живота на неизвестен другар“.
Не забравяме и евреина Соломон Леви – в чудесната интерпретация на незабравимия Лео Конфорти, доктор по политически науки от Сорбоната, а иначе ловък джебчия и майстор на фалшиви медицински свидетелства, продавани изгодно на пазара – по 100 лева парчето, а за войници и студенти по 50…
Като цяло атмосферата във влака, возещ и „смътните“, е колоритно и ефектно представена, напомняща шедьовъра на Въло Радев „Най-дългата нощ“, появил се три години по-късно, а скачането от купето през прозореца на нелегалния и бягството му от преследващите го полицаи и военни е един безкраен, напрегнат , пълен с обрати, но реалистично пресъздаден трилър.
Осъденият на смърт преминава и през мрежата на полицейска блокада и успява да оцелее и да се свърже с партизаните благодарение най – вече на човешката солидарност, на съпричастността на обикновените и иначе плашливи хора, които въпреки строгите изисквания на военното време, все пак помагат, изпълнявайки своя хуманен дълг.
Във филма липсва фалшив патос, евтина пропаганда, напомпани идеологически клишета и в това е неговата голяма сила.
Той е проникновен и ненатрапчиво поднесен химн на човешката солидарност и доверие, а антифашисткия му нюанс е просто майсторски поднесената черешка към тортата, която му осигурява не само обществен престиж и популярност , но и така жадуваните тогава официални отличия.
Припомням, че това е единствената „Златна роза“ за Шарланджиев, но тя му е била жизнено важна и необходима, за да заснеме следващите си значими филми като „С дъх на бадеми“ (1967), „Прокурорът“ (1968), „На всеки километър“(1969 – 1971), „Най-добрият човек, когото познавам“(1973), „Спомен за близначката“ (1976) и „Трите смъртни гряха“ (1980)…
