"Свободна Европа"

Неговият специалитет са романтичните комедии. Понякога е в ролята на сценарист, друг път е режисьор или продуцент. Или всичко накуп. Работи с едни от най-големите звезди на Холивуд, но самият той много рядко е под прожекторите. Снимачната площадка за него е място, където човек трябва да се чувства сигурен, че е "безопасно да се провали".

Той е Адам Брукс - канадският филмов талант, който навърши 67 години на 3 септември, и е Човек на деня на "Свободна Европа".

Брукс е роден и израснал в Торонто, Канада. От дете започва да пише и знае, че един ден ще се занимава с кино - под една или друга форма. Дебютира през 1985 г. - като режисьор на филма "Почти ти" (Almost You).

Тогава Адам е на 29 години. Това е първата му романтична комедия, а с нея идва и първа награда - филмът е отличен със специалния приз на журито на фестивала за независимо американско кино "Сънданс". Макар да не е сред най-популярните медийно, ежегодният кино форум се смята за един от най-престижните и именно на него дебютират режисьори като Куентин Тарантино, Робърт Родригес, братята Коен.

Следващият му филм в популярния, но далеч не най-титулован от филмовата критика жанр на романтичните комедии е "Френска целувка" (French Kiss), с участието на Мег Райън и Кевин Клайн. Този път Брукс е сценарист, а отзивите за лентата са, че пресъздава едни от най-романтичните сцени в киното на 90-те години. Действието се развива във... Франция.

Брукс участва и в сценария на "Beloved" - макар жанрът да е психологически хорър. Сюжетът е адаптация по едноименния роман на Тони Морисън, която печели "Пулицър" за прозата си. Главната роля на някогашна робиня, която живее в покрайнините на Синсинати, Охайо, е поверена на Опра Уинфри. Лентата печели номинация за "Оскар".

Следват още няколко романтични комедии, най-касовата от които е втората част на "Дневникът на Бриджит Джоунс" - "На ръба на разума" - с Рене Зелуегър, Колин Фърт и Хю Грант. По сценария Брукс работи заедно с британеца Ричард Къртис - един от най-успешните комедийни писатели на сюжети ("Четири сватби и едно погребение", "Нотинг Хил").

Адам Брукс се появява и на екран в един от шедьоврите на Уди Алън - "Whatever Works" - специфична романтична комедия за по-възрастен нюйоркчанин интелектуалец - Борис - който завързва романтична любов с младо, непретенциозно момиче. Но обратите в тази история са далеч отвъд представите за любовна сага.

Канадецът, който отдавна живее в Голямата ябълка, е режисьор и сценарист и на филма "Definitеly, Maybe" с Райън Рейнолдс, Кевин Клайн и Елизабет Банкс. Поредната му нестандартна романтична комедия - така критиката описва лентата, в която една дъщеря трябва да познае коя от жените на баща й е нейната майка. За разлика от повечето филми в жанра, в този има мистерия и те държи пред екрана до края.

"Често оплакването от романтичните комедии е, че още в началото се знае какъв е краят", казва самият Брукс, в чиито филми обикновено е различно. А ако не е - то поне е или много смешно, или главните герои са неустоимо харизматични - като във "Френска целувка".

Най-важно за него на снимачната площадка, а и извън нея, е атмосферата да създава доверие и да предразполага, че "може да се опита всичко", дори и опитът да се провали.

Брукс е член на съвета на Гилдията на американските писатели в Източна Америка и едноименната фондация. Той преподава кино във Висшето училище по изкуствата към Колумбийския университет.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.