ГЕНКА ШЕКЕРОВА, "Свободна Европа"

Изборът между синьото и червеното хапче. Една от най-запомнящите се сцени във филма „Матрицата“. Червеното е реалността, синьото – измисления свят. Истината или щастието. Героят, който трябва да направи избора е Нео. В ролята е Киану Рийвс и това безспорно е един от най-добрите му филми.

По време на снимките на филма Рийвс дарява част от хонорара си на хората, които работят зад кулисите, а след това голяма част парите, които получава от продукцията - за изследвания на рака.

Това не е самоцелно. Сестрата на Киану Рийвс е диагностицирана с рак. Той й помага за лечението, а след овладяването на болестта решава, че ще продължи да подкрепя и други хора в борбата им със заболяването. Дълго време даренията му остават в тайна.

„Хладен, лек вятър над планините“ - това означава думата „киану“ на хавайски. Защо хавайски? Защото е кръстен на чичо си, който има и хавайски корени. Майката на Киану Рийвс е англичанка, но той е роден в Ливан. Рийвс е изоставен от баща си, когато е на три и не поддържа отношения с него.

Киану Рийвс е дете на света. Семейството му се мести първо в Сидни, след това в Ню Йорк и накрая в Торонто, където Рийвс израства. Първата му професионална изява като актьор е през 1984 г. Филмовият му дебют е две години по-късно в ролята на хокеист във филма „Млада кръв“.

Малко преди да навърши 60 Рийвс представи и първият си роман "The Book of Elsewhere", написана заедно с един от най-добрите английски фантасти Чайна Миевил.

По този повод Рийвс даде интервю за Би Би Си, където говори за книгата и за възрастта си. Сюжетът на произведението е базиран на поредица от комикси, създадена от Рийвс и проследява историята на безсмъртен воин, който иска да може да умре.

Пред Би Би Си Рийвс разказва, че постоянно мисли за смъртта. „Аз съм на 59, така че мисля за смъртта през цялото време“, казва Рийвс. Той говори, че „това е хубаво нещо“, защото трябва да усещаме и оценяваме това, че „дишаме и да си даваме сметка за взаимоотношенията, които можем да имаме“.

През 2025 г. Рийвс ще дебютира и на „Бродуей“ с пиесата „В очакване на Годо“. Междувременно продължава да свири и с групата си Dogstar.

В личния си живот Рийвс преживява няколко много тежки момента. През 1999 г. приятелката му Дженифър Сюм ражда мъртвородена дъщеря. През 2001 г. Сюм загива при автомобилна катастрофа.

През 2018 г. Офнюз изброява пет случая, с които Рийвс доказва, че не е като другите актьори в Холивуд: „обменя мъдрост с бездомник“, ходи със залепени с тиксо обувки, обикаля Китай с една конкретна плюшена играчка, дегизира се странно и позира с феновете си по специален начин.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция