ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

По време на обучението си актрисата Сигорни Уийвър не само че не получава нужната емоционална подкрепа, но и става обект на нападки от страна на преподавателите си.

Това се отразява тежко на самочувствието й, но не я спира да опитва и късметът й се усмихва още в самото начало. Днес Уийвър, която във вторник навърши 75 години, вече е сред най-разпознаваемите лица на американското кино и няма съмнение на какво е способна.

Сюзан Александра Уийвър е родена през 1949 г. в Ню Йорк. Баща й Силвестър Уийвър е ръководител на медийната компания Ен Би Си, а майка й Елизабет Инглис е актриса.

Когато е на 13, Уийвър решава, че малкото име, с което обикновено се представя - Сю, не подхожда на високия й ръст. Затова започва да си търси ново първо име и се спира на Сигорни - героиня от романа "Великият Гетсби".

Уийвър завършва школата за драматично изкуство към престижния Йейлски университет, където обаче казва, че не се е е чувствала приета, а преподавателите са били заядливи.

"Когато ти казват, че не можеш да правиш това, с което искаш да се занимаваш, е като да те пронижат с меч, не мисля, че някое училище трябва да казва това на учениците. Обучавайте ги и ги оставяйте да се ориентират в света", казва Уийвър пред изданието Ел.

"Аз винаги съм имала много повече късмет в света, отколкото в училището по драма", добавя тя.

В началото на кариерата си тя участва предимно в театрални постановки. За пръв път се появява на екрана с шестсекундна роля във филма на Уди Алън „Ани Хол“ (1977).

Само две години по-късно вече е в главната роля на филма, който ще я направи суперзвезда - "Пришълецът". Научнофантастичният хорър е смятан от Американския филмов институт за един от най-добрите американски трилъри и се отличава от традиционните по това време филми в жанра със силната водеща женска роля.

"Беше мрачен, уникален, много оригинален, много физически завладяващ", казва Уийвър за филма.

По-късно Уийвър участва и в продълженията на филма, но с годините добавя към портфолиото си много други заглавия и жанрове. През 80-те и 90-те години участва във филми като „Очевидец“, „Годината на опасния живот“, „Горили в мъглата“, и „Имитаторът“. По-късно играе още в "Аватар", "Търсенето на Дори", "Ловци на духове".

Уийвър три пъти е била номинирана за "Оскар" и е носителка на редица отличия, включително "Златен глобус", БАФТА, "Грами" и една награда на Академията за научнофантастични филми и филми на ужасите.

През август 2024 г. Уийвър получи и "Златен лъв" за цялостно творчество на филмовия фестивал във Венеция.

Уийвър често заема позиции и призовава за действия по отношение на климатичните промени и опасностите за околната среда.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Инквизиторите горят книги напразно. Всяка книга, която има какво да каже, гори със смях, защото книгите, които си заслужават, излизат отвъд своите страници.”

Бохумил Храбал, чешки писател, роден на 28 март преди 111 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...