ИВАН САВЧЕВ, "Свободна Европа"

Кийра Найтли израства в семейство на артисти и едва на 3 години казва, че иска да има свой собствен агент. Когато е на 6, разбира, че има дислексия, но това не я спира и година по-късно получава първата си роля.

В хода на кариерата си участва в популярни филми като "Карибски пирати" и "Гордост и предразсъдъци", а през 2018 г. получава Ордена на Британската империя за приноса си към театъра и благотворителната си дейност.

 "Решителността и принципите, които имам, ми помагат да променям света - както на екрана, така и извън него", казва тя.

Кийра Найтли е родена на 26 март 1985 г. в Лондон в семейството на баща актьор и майка драматург. Има и по-голям брат - композиторът Кейлъб Найтли.

 Родителите й срещат много финансови затруднения, докато Найтли е все още дете. Но това не спира любопитството й към тяхната професия.

 Майка й я запознава с театъра още в ранна детска възраст и това вдъхновява интереса й към актьорското майсторство. Затова на 3 години тя вече иска да има агент. Получава го, когато е на 6, и това води до участието й в малки телевизионни драми.

 През 1999 г. Найтли участва в "Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха" на Джордж Лукас. Няколко години по-късно става известна с ролите си във филмите "Карибски пирати: Проклятието на Черната перла" и "Ритай като Бекъм", които излизат през 2003 г.

 Други нейни знакови роли са тези в "Гордост и предразсъдъци" (2005) и "Игра на кодове" (2014), за които получава номинации за наградите "Оскар". За "Игра на кодове" и "Изкупление" (2007) е номинирана и за наградите БАФТА.

Найтли се определя като феминистка. Смята, че жените в киноиндустрията срещат повече трудности от мъжете. Тя отказва да се снима в сцени с голота, освен ако не са режисирани от жена или не разказват историята за майчинството и приемането на женското тяло.

 "Нямам абсолютна забрана, но не снимам такива сцени, ако режисьорът е мъж", казва актрисата.

През 2018 г. Найтли става носителка на Ордена на Британската империя заради благотворителната и театралната си дейност. Орденът й е връчен в Бъкингамския дворец от крал Чарлз III, който по това време е престолонаследник на Обединеното кралство.

Благотворителната й дейност включва редица инициативи. Една от тях е участието й в кампанията на правозащитната организация Амнести Интернешънъл, която подкрепя правата на жените в Афганистан.

 През октомври 2020 г. Найтли застава и зад инициативата Made by Dyslexia, която помага на учители да разпознават силните страни на хората с дислексия.

 Самата тя като дете е диагностицирана с дислексия. Въпреки че дислексията не се лекува, ранната намеса на родителите на Найтли й помага значително да намали отрицателното й въздействие.

 "Бях доста отдадена на актьорството. Дадох всичко от себе си, за да се справя с дислексията и накрая завърших с най-високите оценки в училище", казва Найтли.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.