Тя е сензация в киното като дете и тийнейджърка. В училище балансира между снимки в блокбъстъри и кандидатстване в гимназията, а по-късно между научни публикации в Харвард и ролите на екрана и сцената.
В понеделник актрисата Натали Портман навърши 44 години. Тя е част от някои от най-печелившите продукции в историята на киното и в същото време има всички най-престижни награди в професията. Освен на екрана и сцената тя е известна и множеството каузи, които защитава.
Натали Хершлаг е родена в западната част на Йерусалим. Тя е дъщеря на гинеколога Авнер Хершлаг и художничката Шели Стивънс. Двамата й родители са с еврейски корени. Родът на баща му произхожда от полски евреи, които емигрират в Израел след края на Втората световна война, а този на майка му – на емигранти в САЩ от Австрия и Русия.
Родителите на Натали се запознават в университет в САЩ, а след това Шели решава да последва любовта в Израел. Там двамата се женят, а скоро се появява и единствената им дъщеря.
„Имам удивителни родители. Никога не съм виждала каквото и да е разочароващо поведение от тяхна страна“, казва актрисата пред "Холивуд рипортър".
Три години след раждането на Натали семейството се мести в САЩ, където няколко пъти сменя дома си, докато не се установява в Лонг Айлънд. Като дете Натали посещава еврейски училища и се учи да говори перфектно иврит.
Още от дете тя се увлича по изкуството – ходи на уроци по актьорско майсторство и танцува.
„Бях по-амбициозна от другите деца. Знаех какво харесвам и какво искам и работех здраво“, казва тя пред "Блендър".
Още когато е на 10 години й предлагат работа като модел. Това не й е по-вкуса, но все пак й помага да открие агент, който да й помогне за актьорството. Година по-късно се явява на кастинг и става дубльорка в мюзикъл.
Само 3 години по-късно, когато е на 14, тя получава първата си голяма роля, с която започва звездната и кариера. Тя е дете, което става наемен убиец в „Леон: Професионалистът“ на Люк Бесон. Тогава започва да използва й моминската фамилия на баба си – Портман.
Филмът се превръща в класика. Въпреки това критиката не е добре настроена към играта на Портман но също и заради начина, по който е написана ролята й.
Следват години, в които има малки роли в „Жега“, а по-късно и в „Красиви момичета“, „Всеки казва обичам те“ и още други продукции, включително на сцена.
Възрастта й също не и помага, когато е отхвърлена от „Ромео и Жулиета“ на Баз Лурман заради това, че е твърде малка, за да си партнира с Леонардо ди Каприо.
През 1997 г., едва на 16 години, тя прави своята „първа крачка в един по-голям свят“ като става част от „Междузвездни войни“. Макар че я вкарва буквално във всеки киносалон в света, самата Портман изпитва някои затруднения. Тя не познава историята, налага й се да е далеч от училище заради отдалечените локации за снимане, но признава, че учи много с подкрепата на Джордж Лукас.
Това, че става звезда на киното, изобщо не я кара да изостави училището. Докато снима „Невидима заплаха“ тя се подготвя за изпити и в крайна сметка влиза в колеж, който завършва с отличие.
През 1999 г. снима „Някъде на запад“ със Сюзан Сарандън, а за ролята си получава първата си номинация за „Златен глобус“.
Година по-късно вече е студентка в „Харвард“ и това я кара драстично да намали ролите. Там учи психология, но по-късно се насочва към изучаване на невробиология и еврейска литература. За кратко е и асистент на известния юрист Алан Дершовиц.
Връща се на сцената на Бродуей с „Чайката“ на Чехов, където си партнира с Мерил Стрийп. През 2002 г., в лятната си почивка снима Епизод II - „Клонираните атакуват“.
„Не ме интересува дали университетът ще ми развали кариерата. Предпочитам да съм умна, отколкото да съм кино звезда“, казва тя пред Гардиън.
И има защо да го казва. В годините овладява общо шест езика
Зад името й, освен ролите, стоят още научни публикации, а в крайна сметка през 2003 г. завършва един от най-престижните университети в света.
Периодът е труден за актьорската й кариера. Критиките заради ролята й в "Междузвездни войни" са много и предложенията за участие стават все по-малко.
„Не получавах никакви роли, а всички ненавиждаха изпълнението ми в "Междузвездни войни", смятаха, че съм лоша актриса“, казва тя пред "Индипендънт".
От дупката я измъква малка роля в „Студена планина“.
Малко по-късно тя се съгласява да участва в първите си сцени със сексуално съдържание и голота. Това се случва във филма „Отблизо“, където си партнира с Джулия Робъртс, Клайв Оуен и Джъд Лоу. Ролята й носи „Златен глобус“ и първа номинация за „Оскар“, а вече никой няма съмнения колко добра актриса е тя.
Следват още успехи във „В като вендента“ и „Другата Болейн“. През 2010 г. тя получава главната роля във филма на Дарън Аронофски „Черния лебед“.
За ролята тя започва усилена подготовка от професионална балерина, сваля 9 кг. и се посвещава изцяло на образа си.
В крайна сметка ролята й буди възхитата на критиката, филмът е хит, а тя печели „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА за главна женска роля.
Освен като актриса, Портман участва и като продуцент в част от продукциите, в които се снима.
През 2011 г. става част от вселената на „Марвел“ в ролята на учената и приятелка на бога Тор (Крис Хемсуърт).
През 2017 г. влиза в ролята на Джаки Кенеди, което й носи третата и засега последна номинация за главна женска роля. В следващите години най-успешните й проекти са тези, в които е и продуцент като „Май, декември“ и Lady in the lake.
Портман е вегетарианка още от осемгодишна възраст, по-късно става веган и отказва да носи животинска материя. Още от ранна детска възраст тя се посвещава на защита на правата на животните и снима и продуцира филми, посветени на темата. По-късно дори стартира свой моден бранд, който не произвежда никакви продукти от животинска кожа.
Заедно с това тя се бори за опазването на природата. Става посланик на добра воля за борбата срещу бедността в държави като Уганда, Гватемала и Еквадор. Като част от кампаниите си обикаля университети в САЩ, където говори пред студенти за важността и възможностите за предоставяне на микрофинансиране за развиващи се и бедни страни.
Става лице и дарява средства и за други кампании за образование, правата на жените и защитата им от насилие и дори за женския футбол в САЩ.
Тя публично подкрепя Израел и участва в кампании, които набират средства за различни неправителствени организации и каузи в страната. През годините е отправяла критики към Бенямин Нетаняху, както на отделни законодателства, които определя като „расистки“ и дори отказва да присъства на публични събития в страната.
„Пука ми за Израел, затова трябва да говоря срещу насилието, корупцията, неравенството и злоупотребата с власт“, казва тя.
Тя има две деца от френския хороеграф Бенжамин Милепиед, с когото се развежда през 2024 г.
