На мен ли говориш? И ми казваш, че „Шофьор на такси“ навършва официално 50 години? Да, говорим на теб и потвърждаваме: филмът излиза по кината точно преди половин век.

Официалната дата на премиерата на филма „Шофьор на такси“ на режисьора Мартин Скорсезе с паметното участие на Робърт Де Ниро е 8 февруари 1976 г., а на следващия ден той е пуснат по кината в Америка, пише онлайн изданието The National Desk.

В „Шофьор на такси“ Робърт де Ниро влиза в ролята на Травис Бикъл – дълбоко разстроен таксиметров шофьор, чието психическо здраве постепенно се разпада в хода на филма. В актьорския състав участват още Сибил Шепърд, Харви Кайтел, Питър Бойл, Албърт Брукс и Джоди Фостър.

Филмът получава четири номинации за наградите „Оскар“, включително за най-добър филм, най-добър актьор (Робърт де Ниро), най-добра поддържаща актриса (Джоди Фостър) и най-добра оригинална музика. Той печели най-високото отличие на Филмовия фестивал в Кан – „Златна палма“. Въпреки това не взема нито една статуетка „Оскар“ – вероятно защото е прекалено мрачен и излиза в една и съща година с „Роки“, който печели както публиката, така и критиците с позитивния си разказ за „американската мечта“ – пълна противоположност на визията на Скорсезе.

По повод 50-годишнината изданието The National Desk е публикува пет интересни факта за този емблематичен филм:

 YOU TALKIN' TO ME Е ИМПРОВИЗАЦИЯ

Мартин Скорсезе потвърждава, че най-известната реплика от филма „На мен ли говориш?“ (You talkin' to me) е импровизация на Робърт де Ниро. По време на участието си в The Late Show with Stephen Colbert през 2024 г. режисьорът си припомня: „Това не беше в сценария. Дойде от актьора“.

Той добавя, че в деня на снимките са били „силно притиснати от времето“, а продуцентите – „ядосани“, буквално тропащи по вратата, за да приключи сцената. В крайна сметка обаче е уловена чистата магия на киното – Скорсезе буквално лежи в краката на Де Ниро, за да го режисира. „Тогава нямаше видеоасистент. Аз непрекъснато повтарях: „Пак, пак!“, а той продължаваше с движенията и пистолета…“

ДЖОДИ ФОСТЪР СЕ СРЕЩА С ПСИХИАТЪР ПРЕДИ СНИМКИТЕ

Макар и едва на 12 години, Джоди Фостър вече е опитна актриса. Заради естеството на ролята й на детска проститутка в „Шофьор на такси“ обаче са предприети специални мерки за защита на психическото й здраве. Статия от 1976 г. в The New York Times разказва, че Фостър е преминала четиричасово интервю с психиатър, за да се установи дали е способна да се справи с ролята.

„Всеки ден на снимачната площадка имаше социален работник“, споделя тя тогава, „който гледаше всички кадри от сцените ми и се уверяваше, че не съм наоколо, когато Робърт де Ниро използва нецензурни думи.“

Фостър добавя: „Единственото нещо, което можеше да ми повлияе зле, беше кръвта в сцената със стрелбата. Но тя беше напълно фалшива – червен захарен сироп. Костите бяха от стиропор, а с помпа пускаха „кръвта“ от ръката на простреляния мъж…

ПОСЛЕДЕН ФИЛМ НА КОМПОЗИТОРА БЪРНАРД ХЪРМАН

Бърнард Хърман е музикалният гений зад саундтраковете на класики като „Психо“, „Гражданинът Кейн“ и „Нос Страх“. Той завършва записа на музиката за „Шофьор на такси“ на 23 декември 1975 г., а само ден по-късно – на Бъдни вечер, умира от инфаркт в хотелската си стая. Филмът „Нос Страх“ впоследствие е посветен на него, а Хърман получава посмъртна номинация за „Оскар“ за най-добра оригинална музика.

МРЪСОТИЯТА НА НЮ ЙОРК Е РЕАЛНА

По време на снимките през лятото на 1975 г. Ню Йорк е обхванат както от гореща вълна, така и от стачка на боклукчиите, наред с други тежки общински проблеми. Това придава на филма изключително сурова и автентична атмосфера.

„Градът изглеждаше сякаш се разпада – навсякъде имаше боклук. За човек като Травис, който идва от Средния запад, Ню Йорк от средата на 70-те сигурно е изглеждал като ад“, казва Скорсезе пред Vulture през 2015 г. „И мога да ви кажа едно – не се наложи да „обличаме“ града в декори, за да изглежда адски“, допълва режисьорът.

 СКОРСЕЗЕ НЕ Е ТРЯБВАЛО ДА ИМА РОЛЯ

Освен като режисьор, Скорсезе се появява и в малка, но силно смущаваща роля – на пътник в таксито на Травис, обсебен от насилствени фантазии към изневеряващата си съпруга. Първоначално ролята е била предназначена за Джордж Мемоли, участвал и в „Коварни улици“ (Mean Streets), но той се контузва по време на снимките на друг филм.

„Де Ниро ми каза, че трябва аз да го направя, въпреки че всички бяха против“, разказва Скорсезе пред The Hollywood Reporter през 2016 г. „Мислех си, че това е филм, направен с любов – не комерсиален проект, а такъв, в който можем да рискуваме. В най-лошия случай щяхме да презаснемем сцената с друг актьор“, спомня си Скорсезе.

Той допълва, че Де Ниро го е водил през цялата сцена: „Той беше с гръб към мен в сцената, но ме окуражаваше, без да ми отговаря директно. Така, използвайки напрежението и скритото насилие, успях да се отпусна и да импровизирам част от диалога“, обобщава Скорсезе.

Източник:Христо Кьосев, БТА