Маргарета Зеле, известна като Мата Хари, има особено място в масовата култура най-вече като образ, който надраства историческата личност. От началото на XX век насам името й постепенно се превръща в синоним на загадъчната, съблазнителна и опасна жена, която владее тайните на мъжкия свят. Историческата отстъпва пред митологичната Мата Хари – едновременно танцьорка, куртизанка, шпионка, авантюристка и жертва.

Тъкмо неясната граница между действителност и измислица прави образа й толкова устойчив. Литературата, киното и популярната култура многократно пренаписват живота й, като всяка епоха намира в нея нещо различно: за едни тя е фаталната жена, за други – еманципирана жена, използваща единственото оръжие, което обществото ѝ позволява, а за трети – жертва на политическа и мъжка власт.

Киното има особена роля в това митотворчество, най-вече чрез образа на Грета Гарбо в „Мата Хари“ (1931). Оттам нататък „Мата Хари“ вече не е само име, а културен архетип. Той се появява в романи, филми, сериали, театрални постановки, мюзикъли, комикси и видеоигри, а самото име започва да се употребява като нарицателно за жена, която съблазнява, разгадава тайни и води двойна игра.

В този смисъл мястото на Мата Хари в културата е по-значимо от мястото й в историята на шпионажа. Тя е един от онези редки случаи, в които една реална личност се превръща в литературен и кинематографичен персонаж, а след това – в архетип. И може би именно затова днес познаваме много по-добре легендата за Мата Хари, отколкото историческата жена зад това име.

Мата Хари, нарисувана от Исак Израелс, 1916 г.

---

Мата Хари оставя след себе си следа от романтика и трагедия, несравнима дори с най-сензационната художествена измислица". С това заглавие за танцьорката, превърнала се в шпионка, от чието рождение на 7 август се навършиха 150 години, излиза изданието St. Louis Post-Dispatch на 12 август 1917 г., цитирано от thecollector.com. По това време Мата Хари вече е изправена на съд във Франция по обвинения, че работата й за Германия по време на Първата световна война е довела до смъртта на много войници. 

Една от най-известните шпионки на миналия век е родена като Маргарета Гертруда Зеле на 7 август 1876 г. в град Леуварден, Нидерландия. Баща й бил заможен производител и търговец на шапки, пише онлайн изданието thecollector.com. Когато е тийнейджърка, семейството изпадна във финансови затруднения и баща ѝ губи цялото семейно богатство. По-късно родителите ѝ се развеждат, а майка й умира през 1891 г., когато Маргарета е 15-годишна. След това момичето е изпратено да живее при свои роднини.

Още от малка тя има слабост към мъже в униформа и идеализира високопоставените офицери. „Офицерът, в моите очи, е по-висше същество – герой, винаги готов да се изправи пред всякакви опасности и винаги готов за приключения“, казва тя, цитирана от dutchreview.com.

Зеле се запознава и се омъжва за капитан Рудолф Маклауд, офицер от нидерландската армия, но бракът им не е щастлив. Изпълнен е с проблеми, включително насилие от страна на съпруга й, който също й изневерява. Двамата имат две деца – Норман-Джон и Луиз. Желанието на Маргарета Зеле да има собствен живот я подтиква да стане танцьорка и да приеме сценично име, което я прави известна, пише thecollector.com.

След трагичната смърт на сина си и края на брака си, през 1902 г. Зеле се премества в Париж. В началото изкарва прехраната си, като позира на художници и участва в циркови представления като амазонка. Бързо си спечелва слава на парижката развлекателна сцена. Именно тогава приема сценичното име Мата Хари, което на малайски означава „окото на деня“ (израз, използван и със значение на „слънцето“).

Истинският й пробив е през 1905 г., когато изпълнява танц, който всъщност представлява стриптийз, макар че хората в началото на XX век го възприемат като високо художествено изпълнение, пише dutchreview.com. „Нейната голота е възхитителна и целомъдрена, защото е красива. Съвършенството на нейните форми носи художествена наслада на онези, които имат привилегията да наблюдават танца й, и у тях не би възникнала нито една мисъл, че той е нещо различно от чисто естетическо изкуство“, пише през юли 1906 г. вестник Sumatra Post.

През 1914 г. тя се оказва в Берлин, където преживява един от най-трудните периоди от живота си, а кариерата й е почти напълно съсипана. Тя решава да се прибере в Нидерландия. Бивш любовник й осигурява удобен живот и финансова сигурност в родината, но тя бързо се отегчава и тайно се връща в Париж, пише dutchreview.com.

Смята се, че през 1915 г. е привлечена от Германия за шпионска дейност. Това, че куртизанка и танцьорка, както и нейната известност, й осигуряват достъп до военния елит и високопоставени личности. Това се оказва от решаващо значение за събирането на информация. Благодарение на своя чар тя успява да подслушва лични разговори на влиятелни хора, които невинаги са достатъчно предпазливи в нейно присъствие, пише thecollector.com.

Не е ясно дали това се дължи най-вече на професията й или на факта, че е жена. Също така остава неизвестно колко ценна информация в действителност успява да събере, извън по-общи сведения за войната или придвижването на офицерите.

Заради шпионската си дейност във Франция, Мата Хари използва няколко различни самоличности. Тя е смятана и за двоен агент на Германия. 

На 13 февруари 1917 г. Мата Хари е арестувана в Париж, в хотел „Елисей палас“. Делото срещу нея започва на 24 юли 1917 г. Обвинена е, че чрез шпионската си дейност в полза на Германия е допринесла за смъртта на много френски войници. Заради нейната известност процесът предизвиква медиен интерес. Получава смъртна присъда, която да бъде изпълнена чрез разстрел.

На 15 октомври 1917 г. 41-годишната Мата Хари е екзекутирана от френски взвод. Но дори в последните си мигове тя не губи своя чар. С еднаква доза смелост и достойнство спокойно посреща смъртта си, като поздравява членовете на разстрелния взвод така, сякаш са нейни стари приятели, пише dutchreview.com. Точно преди да бъде произведен смъртоносният изстрел, Мата Хари изпраща въздушна целувка на войниците.

И до днес никой не знае със сигурност какво се е случило с тленните й останки. Известно е единствено, че тялото й е предоставено за медицински изследвания, тъй като тя няма близки роднини, които да го потърсят.

Историята на Мата Хари е художествено пресъздадена във филм, излязъл през 1931 г., като в ролята на прочутата шпионка и танцьорка влиза Грета Гарбо.

Сградата, в която е родена Мата Хари в Нидерландия, изгаря на 19 октомври 2013 г. Пожар опустошава зданието в град Леуварден, на 70 км северно от Амстердам. С това и последните лъчи от историята на „окото на слънцето“ изгасват.

 

Източник: БТА

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Аз съм много стандартен и това ми помага в актьорството. Лицето ми, например, може да бъде направено да изглежда много по-добре, но и много по-зле.“

Колин Фърт, британски актьор, роден на 10 септември преди 66 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.