„Просто така се случи“ – сензационната автобиография на Жерар Депардийо, ще бъде публикувана й на български от издателство "Хермес". Очаква се книгата да бъде книжарниците от 9 юли.

Известният актьор за пръв път разкрива живата си в книга. В последните години името му се непрекъснато се свързва с това на руския президент Владимир Путин. Скандалният му личен живот и решението да стане руски гражданин го превръщат в любимец на медиите. Извънреден данък върху най-богатите французи, въведен от правителството на Франсоа Оланд през 2012 г., го принуждава да напусне родината си и да потърси убежище в Белгия. Въпреки че твърди, че никога не се е интересувал от парите, Депардийо смята, че данъкът е несправедлив. Запознава се с Путин, двамата започват да си пишат писма (превеждани съответно на руски и френски) и постепенно се сближават. Смята, че политикът е харесал у него хулиганския му нрав и факта, че „могат да ме намерят мъртвопиян на тротоара“. На 3 януари 2013 година Депардийо става руски гражданин, след като Владимир Путин подписва специален указ за целта.

ДЕПАРДИЙО е роден през 1948 г. в малкото планинско градче Шатору. Той е третото от шест деца в бедното семейство на неграмотен леяр. На десет години е изгонен от училище, защото родителите му не могат да си позволят да плащат учебната такса от 5 франка. Жерар израства на улицата и става хулиган, който се изхранва, като краде, проституира и разравя гробове, за да ограбва бижутата и ценните вещи на покойниците. Влиза в затвора заради кражба на кола, но прекарва там само три седмици. На шестнадесет години заминава за Париж заедно с приятеля си Мишел Пилорже и се запалва по театъра. Талантът му не остава незабелязан и той работи усърдно, за да навакса пропуските си.

Филмът „Валсиращите“ (1974 г.) с негово участие постига огромен успех и му носи слава и пари. Проправя пътя му към големите роли и му позволява да работи с най-добрите френски и световни режисьори. Жерар Депардийо се превръща в един от най-търсените актьори. Кариерата му обхваща четиридесет и три години и над сто и осемдесет филма. Носител е на две награди „Сезар“ – най-високото отличие за актьорско майсторство във Франция. Номиниран е за „Оскар“ за превъплъщението си в Сирано дьо Бержерак в едноименния филм и печели „Златен глобус“ за най-добър комедиен актьор за първата си англоезична роля във филма „Зелената карта“. Освен с кино и театър, Депардийо се занимава и с производство на вино и проектиране на кухни и бани.

Предлагаме ви няколко щриха от неговия автопортрет.

За детството си:
Израснах на улицата и точно там се научих да чета и да пиша, а не в училище. Улицата не прощава нищо, трябва да вярваш в добрата си съдба и да разчиташ единствено на себе си.

За децата:
Исках да дам на децата си свобода, с каквато и аз самият разполагах, но смятам, че за тях е било много тежко да бъдат свободни в сянката на човек като мен, който прекарваше времето си в хвърляне на предизвикателства към порядъчните хора, като им показваше неща, които не искаха да виждат, и им говореше за неща, за които не искаха да чуват...  А на всичкото отгоре съм приятел на диктатори, защото съм вечерял с Фидел Кастро и съм бил поканен на прием при Путин. И двамата са ми приятели, така е. И какво от това? Ужасяващото е, че тези хора не са разбрали нищо. Истината е, че не съм се променил нито на йота, откакто бях на дванайсет. Продължавам да живея по същия начин, сприятелявам се с когото си искам, само че това се отразява зле на децата ми.

За семейството:
С никоя от трите жени, които ми родиха деца, не успях да създам истинско семейство. Не ми харесва идеята за семейство. Семейството е отвратително, то убива свободата, убива желанията, убива мечтите, това е една лъжа. Много прилича на кадрите от телевизията, които мамят зрителя. Самата идея за семейство е лъжа. То претендира за истина, изглежда като такава, но пропъжда същността ти и я ликвидира. Семейството е една гадория, това е филоксерата на живота, гъба, която погубва всичко.

За актьорството:
Аз не мечтая да съм актьор, ето това не разбират другите. Аз мечтая да оцелявам. Започнах да се занимавам с актьорство, за да се отърва от невежеството си, бих могъл да правя и друго, но това ми попадна случайно, не съм го избирал. Нямах нищо, трябваше да си размърдам задника. Не го правех, за да имам всичко, това не ме интересува. Но животът ме интересува, дявол го взел! Това, което ме вълнува, са безкрайните изненади, поднасяни от живота. Безспир!

За себе си:
Все ми е едно, не съм тук, за да съдя кое е истинско и кое – фалшиво. Само се опитвам да обясня как аз усещам нещата, как нося в себе си онези, за които казват, че са изчезнали завинаги.
И изобщо не ми пука какво ще говорят другите за мен: „Той е луд, той е тъп, той е маниак, освен това е дебел и смърди...“ Оставям ги да си говорят каквото си искат, знам, че са заблудени и че всички живеем в един фалшив свят.
Загърбил съм всичко, принадлежащо на миналото, живея в настоящето, за мига.
Наричат ме «актьорът». Но аз не съм единствено актьор, аз съм жив човек. Вярно е, че играя с лекота, но освен това имам още десет хиляди други умения, защото се интересувам от всичко.