ИВАН ДИМИТРОВ, "Дневник"

България е много изостанала по отношение на въвеждането на мерки за привличане на чужди кинопродукции. Тя е и една от трите държави в ЕС (заедно с Дания и Швейцария), които нямат подобни механизми. Това беше основната тема на провелата се днес в "София Хотел Балкан" дискусия със заглавие "Филмовата индустрия през 21-ви век: Инструменти за оцеляване", в която взеха участие редица видни фигури от областта на киното. Подобни механизми имат и държавите, с които граничи България, като се изключи Турция, където в момента е в ход въвеждането на такива. От бивша Югославия единствено Босна и Херцеговина не се опитва целенасочено да привлече чуждестранни продукции.

Тези мерки са предвидени в проект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, съставен през последната половин година от 2 работни групи. Първата от тях се е занимавала конкретно с механизмите за стимулиране на частните продукции, а втората - по осъвременяването на законодателството. Според проекта държавата ще връща обратно 25% от бюджета на частните кинопродукции на територията на страната, като ще има долна и горна граница за отпускане на средствата.

В изложението си директорът на Националния филмов център Жана Караиванова посочи, че промените се налагат, защото настоящият Закон за филмовата индустрия е приет през 2004 г. Тя коментира, че поради остарялото законодателство, включително и въпросната липса на стимулиране,

България губи "инвеститори, екипи, енергия и мотивация"на хората да работят в сектора". Целта е законът да бъде променен до края на годината, за да бъде заложено в бюджета новото финансиране, като в момента проектът е на ниво предварително съгласуване. По време на дискусията непрестанно беше отбелязвано, че привличането на големи чуждестранни продукции ще се отрази положително на икономиката и държавата ще спечели, а това не е просто неразумно харчене на средства.

Председателят на парламентарната комисия по културата и медиите и бивш министър на културата Вежди Рашидов заяви, че краят на годината е късен срокзащото трябва да се изпревари гласуването закона за бюджета за 2020 г. Той изрази готовност да действа възможно най-бързо, за да бъде внесен проектът на първо четене в парламента, и подчерта огромната роля на Министерството на финансите, което трябва да съгласува исканите средства.

Нееднократно както от страна на Рашидов, така и от Караиванова, а и от други участници в дискусията беше изтъквано, че заместник-министърът на културата Румен Димитров така и не се появи в залата, въпреки че присъствието му фигурираше в програмата. Думата за кратко взе Миглена Кацарова от правната дирекция на Министерството на културата, но тя каза, че не е упълномощена да отговори на най-важния въпрос, който й беше поставен - този за комуникацията с Министерството на финансите. На ролята на Министерството на финансите акцентира и актьорът Владимир Пенев, който присъстваше и като бивш министър на културата в служебното правителство на Марин Райков през 2013 г.

Продуцентът Магърдич Халваджиян се включи остро, че въпросът е бил повдиган многократно в последните 7 години без да има какъвто и да е резултат. "На мен лично ми се случи 2 продукции, които дойдоха при нас, да изберат Сърбия", каза той. Според него процентът на възвърнатите разходи трябва да бъде по-висок от 25%, давайки пример с други държави в Европа като Румъния, където той е 35%. Друга нужда, за която той се застъпи, е да бъдат отпускани средства на НФЦ за продуцирането на сериали, тъй като това е част от глобалните тенденции.

От финансовите механизми ще могат да се възползват и български частни продукции.

Актьорът и продуцент Стефан Щерев изтъкна, че останалите промени в закона предвиждат и повишаване на отпусканите средства за държавно финансираните български филми Щерев се опита да внесе и малко оптимизъм. "Не сме изтървали влака, по-скоро сме изпуснали един цикъл, но сега можем отново да се качим", каза той, допълвайки, че след въвеждането на подобно финансиране в Чехия чуждестранните продукции в страната се увеличават с 18% годишно.

"Аз също съм съгласна, че 25% са малко", каза Гергана Паси, председател на Дигиталната национална коалиция, която играеше ролята и на модератор в дискусията. "Но по-важното е законът да бъде приет. И далеч по-проблемно е как ще бъде приложен след това", завърши тя.