БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Размишлявайки за съдбата на този  екранен любимец се сещам за две неща. Първо – за ролята на късмета, за откриването на таланта и възможностите му, въпреки трудното детство. И второ – заслугата на личния, все по-взискателен и амбициозен критерий, който отсява внимателно предложенията и  неминуемо тласка кариерата напред и нагоре.

Ди Каприо започва да се снима още като хлапе – в сериалите „Санта Барбара”(1990) и „Растяща болка”(1992). С подобни сапунки се става популярен, но дали от дете чудо ще се превърнеш в  многообещаващ млад актьор и възможно ли е след това да се утвърдиш като уважаван и обичан професионалист?

Колцина са успели с неговия шанс?

Сещам се  за Джоди Фостър, а на обратният полюс е тъжното потъване в мрака на Моколи Кълкин. Леонардо се ражда в Лос Анджелис като единствен син в семейство на уличен актьор и адвокатска секретарка на 11 ноември 1974 г. На следващата година родителите му се развеждат и грижите по неговото  отглеждане поема майката Хелена Индербиркин. Амбициозната жена го насочва към кинобизнеса, но освен талант в него се изисква още да имаш късмет и характер. За щастие Леонардо ди Каприо ги притежава в излишък.

На 19 години се снима в първите си големи филми – „Животът на това момче” на Майкъл Кийтън – Джоунс, където е отчужденият син Тобиас, конфликтуващ с баща си Дуайт – Робърт де Ниро и  „Защо тъгува Джилбърт Грейп?”

В тази привидно непретенциозна семейна драма на Ласе Хелстрьом ди Каприо създава неподражаемо и много убедително образа на дебила Арни Грейп, след което всички в Холивуд разбират, че момчето има бляскаво бъдеще благодарение на своята всеотдайност и изключителни артистични качества.

В новелата „Парти с пистолетни изстрели”(1994) на Анет Хейууд - Картър той ни изненадва като Пъпката, а през 1995 г. е вече пълновластен господар на екрана последователно в „Баскетболни дневници” на Скот Калвърт като Джим Карол, в „Пълно затъмнение” на Агнешка Холанд с изумителната си изява на Артур Рембо, докато в уестърна „Бърз или мъртъв” на Сам Райми като Хлапето е привлечен от самата Шарън Стоун.

Пътят му към славата продължава като Кангал в психологическата драма на Джери Закс „Стаята на Марвин”(1996), където отново си партнира с Робърт де Ниро и най – вече в причудливата, зрелищна и новаторска версия на безсмъртната Шекспирова трагедия „Ромео + Жулиета”(1996) на Баз Лурман, в която е неподражаемият Ромео.

Закономерно идва и пробивът в касовото кино, ролята на авантюриста Джак Доусън в епопеята на Джеймс Камерън „Титаник”(1997), с който окончателно се утвърждава като суперзвезда , позната в целия свят.

Вероятно след шумотевицата от този величествен пробив настъпва преломът в неговото творческо развитие. За разлика от  Брус Уилис той не яхва вълната на конвейрното жанрово кино, което би му осигурило редовно прилични доходи и преклонението на любителите на екшъна. Не снима на всяка цена и след всяко режисьорска предложение.

Внимателно подбира ангажиментите си.

Постепенно, след необходимия преходен период, обхващащ „Мъжът с желязната маска” (1998) на Рандъл Уолъс, където бляскаво се справя с двойната роля на Филип и крал Луи XIV, черно – белия „Знаменитост”(1998) на Уди Алън, в който се забавлява като разглезения циник Брандън Дароу, търсачът на силни усещания Ричард в прекрасния „Плажът”(2000) на Дани Бойл и съвсем неочакваната интерпретация на Дерек в „Ресторантът на Дон”(2001) на РД Роб.

Много важна за кариерата на ди Каприо е срещата му с Мартин Скорсезе. Той става неговата муза, поемайки щафетата от Робърт Де Ниро. Което е колкото знаменателно, толкова и закономерно.

Двамата снимат последователно „Бандите на Ню Йорк”(2002), в който епос Ди Каприо ни завладява като Амстердам Валон, „Авиаторът”(2004), с прочутата  версия на образа на Хауърд Хюс, „От другата страна”(2006), където ни се представя като Били, „Злокобният остров”(2009), пресъздал драматично правдиво объркания шериф Теди Даниелс и „Вълкът от Уолстрийт”(2013), в който се откроява като спекуланта Джордан Белфърт , „Прослушването“( 2015), играещ себе си и борещ се за главната роля с Робърт де Ниро за следващата продукция на маестрото, „Убийците на цветната луна“(2020) – Том Уайт.

След Скорсезе съдбата го среща със Спилбърг – как ще го забравим като мошеника Франк Абигейл в „Хвани ме, ако можеш”(2002) , Едуард Зуки – като Дани Арчър в шеметния трилър „Кървавият диамант”(2006), Сам Мендес – неузнавем и изключително органичен като Франк Уийлър в „Пътят на промените”(2008), Ридли Скот – много силно присъствие като агента от ЦРУ Роджър Ферис в „Мрежа от лъжи”(2008), Кристофър Нолан като Коб в неговата стряскаща визия за бъдещето ни развитие в „Началото”(2010), Клинт Истууд и великолепната му биографична драма „Дж.Едгар”(2011), в която е несменяемият шеф на ФБР Едгар Хувър, Куентин Тарантино – за ролята на свръхзлодея Калвин Кенди в „Джанго без окови“ (2012) заслужаваше  задължително „Оскар” за поддържаща мъжка роля и „Имало едно време …в Холивуд“(2019) – неузнаваем и симпатичен като актьора Рик Далтън и,  разбира се , Баз Лурман с оспорваната  и критикувана модернистична версия на „Великият Гетсби”(2013), в която водещата роля на Джей Гетсби е поета и феноменално добре изиграна от ди Каприо.

Той все пак спечели „Оскар“ за главна мъжка роля – за образа на Хю Глас в „Завръщането“ (2015) на Алесандро Гонсалес Иняриту …

Във филмографията на Леонардо ди Каприо присъства и документалния филм  „Единадесетият час”(2007)  на Лейла Конърс, изследващ състоянието на околната среда, без да забравяме „Преди потопа“ (2016) на Фишер Стивънс, посветен на същата проблематика. И това не е случайно – той е убеден природозащитник, кара хибриден автомобил, къщата му е снабдена със соларни панели, а притежава и собствен остров в Белийз, където смята да строи екокурорт.

Дарява през 2010 г. един милион долара за облекчаване последиците от земетресението и още  толкова за Обществото за опазване на дивата природа.

За личния му живот и премеждията му с бразилския модел Жизел Бюндхен любителите на сензации могат да черпят информация от жълтите издания. 

Знам, че е бил три пъти номиниран за „Оскар” – за „Защо тъгува Джилбърт Грейп?”, „Авиаторът”  и „Кървавият диамант” и че печели „Златен глобус” за „Авиаторът”и „Вълкът от Уолстрийт” – с конгениалната си изява, сравнима с тази на Орсън Уелс от „Гражданинът Кейн”(1941) и „Оскар“ за „Завръщането“

Ди Каприо е работил  като продуцент на филми като „Авиаторът” и „Единадесетият час”, а на последния се изявява и като сценарист. Сигурен съм, че кариерата му занапред ще върви стремително нагоре.

Че ще се утвърди не само като най – големия актьор на поколението си, но и като приемник на  Де Ниро, Робърт Редфорд, Харисън Форд и Ричард Гиър.

А очаквам с нетърпение и режисьорските му усилия.

Те са неизбежни и съм сигурен, че освен като отличен актьор ще се утвърди безпроблемно и като ярък и стабилен постановчик.

След като Мел Гибсън, Клинт Истууд и Робърт Редфорд са успели, защо да не се утвърди и той!?

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 208 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си