На 23 май неочаквано е починал журналистът и писател Пламен Асенов. Той е автор на три театрални пиеси, няколко книги с разкази и три книги поезия. Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа“. Наскоро бе премиерата на петия том.

SKIF препубликува от "Свободна Европа" статията, посветена на Пламен Асенов, публикувана на 21 ноември 2019 г.

 

Пламен Асенов и "Великите европейци". Или какво е да опишеш гениалното

ТАТЯНА ВАКСБЕРГ

Започнал е с Омир и е свършил с Тери Пратчет. "Двамата титани в литературата" – казва. После бързо добавя, че нищо и никого не сравнява, а просто изброява велики европейци – независимо от коя епоха, страна или област на човешката дейност. Книгата му "Великите европейци" има премиера днес в София, представят я довечера в Столичната библиотека. Пламен Асенов ще бъде там, за да каже основното, което има за казване с този дългогодишен труд: че иска да приближи до България знанието за този огромен потенциал на човешкия дух, който е развит на европейския континент.

Пламен Асенов е роден в Пловдив през 1958 г. Завършил е българска филология в Софийския университет. Работил е почти всичко – от хамалин до политически анализатор. Първо живее в Кърджали и работи във вестник "Нов живот", но го уволняват година преди да падне Тодор Живков. "Заради голямата ми уста" – казва той. Не искал да се обръща към своите приятели от турски произход със сменените им насила имена. После тръгнал да описва Москва от края на 80-те с кипежа на улиците и площади от времето на перестройката.

"Нямах мярка, затова ме уволниха" – смята той. В спомените на хората, активни тогава, той е един от участниците в създаването на новата опозиция в Кърджали и един от онези, които търсят връзка със забранените организации на българските турци – нищо по-достатъчно от това, за да те изгонят от работа тогава.

В условията на свобода, вече след 1989 година, Пламен Асенов последователно работи за вестник "Демокрация" и "Подкрепа", след което остава 14 години в българската редакция на Би Би Си – като кореспондент от Пловдив. След закриването на редакцията пише политически анализи за "Дневник" или "Сега", сценарист е на документаални филми за БНТ, кореспондент е за радио SBS в Мелбърн и неговата програма за българската общност в Австралия. През 2011 г. получава наградата "Пловдив" за журналистика. А през следващата се ражда идеята му да изследва живота на великите европейци от последните двайсет и няколко века.

Предлага на БНР да подготви поредица за такива хора. "Вързаха ми се" – пише той в поканата за днешната софийска премиера на книгата. Говори за себе си шеговито. За хората, които описва – също. Знае къде свършва хуморът и къде започва сериозното, едното никога не е за сметка на другото. Знаят го тези, които са го слушали по националното радио – там досега са излезли 360 епизода от поредицата, която става основа на книгата.

"Не съм правил академично изследване, нито съм писал в някакъв тежък стил. Това не са задълбочени биографии. Във всеки от великите европейци търсех най-интересното и го описвах с чувство за хумор. Исках човек да прочете това и да успее да види голямата картина, скрита зад тези истории – културата, духът и науката на Европа, от която сме откъснати, макар че и ние сме европейци", казва Пламен Асенов по телефона.

После изброява част от героите в книгата: Свети Изидор от Севиля, Гутенберг, Мартин Лутер, Шекспир, Алфред Жари, Вацлав Хавел. Говори за книгата като за "първата" книга, защото е замислил поредица. Представя си я като десет тома, в които ще побере разказите за повече от 450 души. В днешната първа книга са представени 47 истории. Всички герои са представени не само с текст на Пламен Асенов, но и с портретна скица на Александър Гьошев.

Асенов не се е откъсвал от ежедневието – от 2014 г. е политически коментатор на Faktor.bg. Просто вече дели старата си любов – политическата журналистика – с новия си интерес към историята. И кой знае дали зад тази нова любов не дебне още някаква, неизвестна засега посока.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„На 20 години, когато още нищо не знаех за живота, Кафка ми вдъхна желание да пиша, показа ми, че няма нужда да знам имената на нещата и механизмите на света, за да излея чувствата си върху хартия.“

Иън Макюън, английски писател, роден на 21 юни преди 76 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…