Феручо Бузони е италиански композитор, пианист, диригент, редактор, писател и педагог, припомня БТА. Роден е на 1 април 1866 г. в тосканския град Емполи в семейство на професионални музиканти — баща му Фердинандо е кларинетист, а майка му Анна — пианистка от Триест. Поради честите им гастроли той израства основно в Триест.

Още като дете Бузони проявява изключителен талант. Дебютира на сцената едва седемгодишен, а скоро след това изпълнява свои композиции във Виена, където се среща с големи имена като Ференц Лист, Йоханес Брамс и Антон Рубинщайн.

Обучава се в Грац при композитора Вилхелм Майер, а по-късно получава подкрепа от Вилхелм Киенцл, който му дава възможност да дирижира собствено произведение още на 12 години. През 1886 г. заминава за Лайпциг, където учи при Карл Райнеке.

През 1888 г. започва преподавателската си кариера в Хелзинки. Там среща бъдещата си съпруга Герда Сьостранд и създава дългогодишно приятелство с Ян Сибелиус. През 1890 г. печели конкурса „Антон Рубинщайн“ с „Концертна пиеса за пиано и оркестър“, оп. 31а.

Следват години на активна международна дейност — преподава в Москва, а между 1891 и 1894 г. работи в Съединени щати като пианист и педагог.

През 1894 г. се установява в Берлин, където развива интензивна концертна и преподавателска дейност. Води майсторски класове във Ваймар, Виена и Базел. Сред неговите ученици са Егон Петри и Стенли Гарднър.

През 1907 г. Бузони публикува своя знаменит трактат „Ескиз на нова музикална естетика“, в който критикува традиционните музикални правила и предвижда бъдеще отвъд 12-тоновата система. Неговата идея, че „музиката е родена свободна“, оказва силно влияние върху композитори като Пърси Грейнджър и Едгар Варез.

Освен с транскрипциите си на произведения от Йохан Себастиан Бах, Бузони остава в историята и с оперите си „Турандот“ (1917), „Арлекино“ (1917) и недовършената „Доктор Фауст“. В творчеството му се откриват влияния от Волфганг Амадеус Моцарт, Николо Паганини, Жорж Бизе и Лист.

По време на Първата световна война живее в Болоня и Цюрих, като отказва да концертира в държави, участващи във войната. През 1920 г. се завръща в Берлин, където преподава композиция. Сред учениците му са Курт Вайл, Едгар Варез, Фридрих Льове и Аурелио Джорни.

Бузони умира в Берлин на 27 юли 1924 г. от бъбречно заболяване. Дълго време след смъртта му творчеството му остава в сянка, но той продължава да бъде почитан като изключителен пианист, особено със своите транскрипции на Бах.

В негова памет в Берлин е поставена мемориална плоча, а името му носи един от най-престижните музикални конкурси в света.

Конкурсът „Феручо Бузони“ – традиция на върхови постижения

През 1949 г. директорът на Консерваторията в Болцано Чезаре Нордио предлага на великия пианист Артуро Бенедети Микеланджели създаването на международен конкурс в чест на Бузони.

Така се ражда Международният конкурс за пианисти „Феручо Бузони“ — едно от най-авторитетните събития в света на класическата музика. Първото му издание се провежда на 12 септември 1949 г. с участието на изключителни личности в журито, сред които Клаудио Арау, Вилхелм Бакхаус, Дину Липати, Артур Рубинщайн и Микеланджели.

През 2019 г. българският пианист Емануил Иванов печели първа награда — значимо признание за българската музикална школа.