Прилича на маймуна, но не е. Кафявото животинче с големите уши няма и родина. Появява се преди 60 години в кашон с портокали. Днес Чебурашка не само е познат на половината свят, но и все по-често става обект на политически спорове. Дори близките до Кремъл вече не го харесват.
---
Шестдесет години след като Чебурашка за първи път се изтърколи от кашон с портокали и се настани във въображението на децата в целия Съветски съюз, това същество все още търси мястото, на което принадлежи.
На 20 август Русия отбеляза 60-ия рожден ден на Чебурашка на фона на спорове за него, пише Еймъс Чапъл в "Радио Свободна Европа".
Днес властите в Русия са на път да се отрекат от обичания герой поради твърдения, че той „представлява тъмна сила, която развращава руските деца“. Има и спорове за „етническата принадлежност“ на съществото.
Едноименният филм за Чебурашка от 2023 г. и неговото продължение от 2026 г. са безспорен успех. На този фон известният прокремълски политически теоретик Александър Дугин многократно е критикувал детския герой.
Дугин нарича Чебурашка „лунен демон“ и „космополит без корени“. Последното е обиден израз от сталинската епоха за евреин. Дугин дори обвинява Чебурашка за разпадането на Съветския съюз.
През декември миналата година депутат предизвика дебат в руския парламент, след като каза, че „Чебурашка е евреин“ по време на дискусия за държавното финансиране на руската играчка.
И все пак – кой беше Чебурашка
Чебурашка е герой в детската книга „Крокодилът Гена и неговите приятели“ на Едуард Успенски, издадена през 1966 г. Съществото живеело в „далечна тропическа гора“ и се озовало случайно в Съветския съюз, след като заспало в кашон с портокали, изпратен за СССР.
След като кашонът е доставен в магазин за плодове в един съветски град, озадачен продавач поставя съществото на масата, но тъй като лапите му са изтръпнали от дългото пътуване, то се срутва на пода.
В игра на думи с архаичния руски глагол „чебурахнуться“ (да падне), продавачът възкликва:
„Боже мой, вижте тази Чебурашка!“
Собственикът на магазина се опитал да предаде Чебурашка на местния зоопарк, но от там му отказват, тъй като никой не знае къде да настани същество, „неизвестно на науката“.
Тази тема – за един изгнанник, търсещ приятелство и място в един студен свят – се превърна в основен мотив на анимационния филм от 1969 г., създаден по книгата на Успенски.
Филмът е продуциран от съветското анимационно студио „Союзмултфилм“ и визуално утвърди Чебурашка като кафявото животно с големи уши, както го познаваме до днес.
След анимацията следват още три късометражни филма, които са общо малко над един час екранно време, но са излъчвани безброй пъти по съветската телевизия.
Защо Чебурашка има и политически смисъл
„По времето на детството ми Чебурашка беше навсякъде“, казва пред "Радио Свободна Европа" ученият Олег Шинкаренко, който живее в Унгария.
По думите му анимационните филми за Чебурашка пропагандират идеята, че всеки чужденец може да се асимилира в съветската култура.
Всъщност в книгата си Успенски се подиграва на съветската бюрокрация, недостига на стоки в магазините и пропагандните журналисти. Но анимационният сериал се отклонява от оригиналния сюжет, за да се придържа към партийната линия. В някои сцени дори се появява комунистическата детска организация „Младите пионери„.
Дебатът за „етническата принадлежност“ на Чебурашка възникна за първи път след излизането през 2016 г. на изследване на родената в Съветския съюз американска професорка по изкуствознание Мая Балакирски Кац.
Тя развива теорията, че Чебурашка произхожда от Израел. Според нея режисьорът, дизайнерът на куклите и операторът, които говорят идиш, „са черпили вдъхновение от личните си преживявания като членове на вид с неизвестен произход“ при създаването на анимациите.
Кац твърди, че Израел е бил „основният източник“ за внос на портокали за Съветския съюз, което предполага, че Чебурашка вероятно произхожда от тази държава.
Въпреки че Израел наистина е изнасял портокали за Съветския съюз, е имало и няколко други големи доставчици, а търговските данни показват, че през годината преди излизането на книгата на Успенски през 1966 г. от Израел не са внасяни портокали.
През периода 1965–1966 г. по-голямата част от внесените портокали в СССР са пристигали от Мароко, Алжир, Испания и Гърция.
„Гъста тропическа гора“
Успенски не е бил евреин, а бившата му съпруга наскоро отхвърли твърденията, че Чебурашка представлява тази етническа група, като ги нарече „глупости“. Историята за произхода на Чебурашка описва родния му дом като „гъста тропическа гора“, което очевидно не съответства на климата и географията на Израел.
Но в момента спорът за „моралността“ на Чебурашка сред културните активисти на Кремъл бележи отклонение от предишните десетилетия.
Тогава героят на Успенски се възприемаше като безобиден, полуофициален символ на Русия, използван от олимпийци, космонавти и спортни фенове.
В мрачно допълнение към наследството му, Чебурашка е използван и като неофициален символ на руската инвазия в Украйна. Използва се наред с други обидни изрази, като „копейки“ – за всеки привърженик на режима в Кремъл.
Това доведе до поне един съдебен иск от „Союзмултфилм“ и до обяснения, че това мило, родено в чужбина същество е малко вероятно да се е превърнало във войник на Кремъл.
В годините преди смъртта си през 2018 г. Успенски нарече анексирането на Крим от Русия „позорно“, а през 2011 г. открито подкрепи протестите срещу Путин.
В интервю от 2012 г. Успенски отговори на въпроса защо Чебурашка се е превърнал в толкова любим с десетилетия герой не само в Русия, а и в чужбина, най-вече в Япония.
„Аз и моите приятели смятаме, че това се дължи на образа и личността на това трогателно беззащитно същество, когото всеки би могъл да нарани. Изглежда, че той е спечелил огромната любов на публиката благодарение на своята очарователна нежност“, казва Успенски.
