ГЕОРГИ ЦАНКОВ, "Портал Култура"

Започвам с обръщение към невярващите, към съмняващите се, към отричащите – най-лесно за вас ще е да влезете в Гугъл и да разгледате книгите на френското издателство „Аден“. Предполагам, ще ви заинтригува поредицата „Кръгът на изчезналите поети“. В нея откриваме монографии, посветени на надвременни творци. Патрисия Годи ни поднася изследването „Силвия Плат – да умреш, без да живееш“. Наградата на Френската академия за биография през 2008 г. е връчена на големия литературовед Андре Блейкастен за „Уйлям Фокнър – живот в романи“. Творецът ни напусна през 2009 г., но книгите му продължават да бъдат превеждани по света. Особено ме привлече биографията на Жерар дьо Нервал, дело на Корин Байл. Не по-малко интересни са изследванията за Пиер Жан Жув, за Рьоне Шар, за Виктор Сегален и за Оскар Уайлд.

Особено популярни сред читателите са красивите червени томчета, антологии на модерната поезия в Дания и в Италия, в Австрия, Швейцария, Великобритания, Франция… Не по-малко престижна е черната поредица „Гробници“, в която се отдава дължимото на Еме Сезер, на Самюъл Бекет, на Алджърнън Чарлз Суинбърн… Издателство „Аден“ издава романи и есета, имах възможност да се уверя, че повечето от тях са значими – прочетох есеистичния том на Флоранс Оливие, посветен на Карлос Фуентес.

Най-значимото начинание обаче си остава голямото списание „Revue Lettres“, всеки брой от което е посветен на творчеството на световно известен поет или белетрист. Началото е сложено през 2014 г. с обемист том, посветен на големия швейцарски писател и преводач Филип Жакоте. Имах възможност да разгърна и тома, представящ френския поет, есеист, художник и фотограф Пиер-Албер Журдан, починал през 1981 г. на 56 години. Огромна чест и признание за българската литература и за несъмнено най-добре познатия във Франция български поет, преводач, есеист Кирил Кадийски е томът от зимата на 2024 година.

Страниците са повече от 450, а сред авторите, посветили студии и есета на Кадийски са авторитети като професор Пиер Брюнел от Френската академия, уредникът в Лувъра Жан-Доминик Рей, професор Влада Урошевич, Пиер Остер, Ален Ланс… Ан Даймънд, знаменита канадка, също е повече от ясна: „Защо ли Кадийски ми напомня за моя неотдавнашен съсед Ленард Коен – и двамата литературни мисионери. Квазимодовци, биещи адските камбани над един все по-глух свят“.

Държа да спомена, че през 2022 г. издателство „Мишел дьо Мол“ публикува двутомник от 1400 страници „Събрани поетически творби“ на Кадийски с предговор от почетния професор на Сорбоната и член на Френската академия Пиер Брюнел, който дава много висока оценка на поета и го нарежда сред световните лирици. Много силни са думите на Брюнел:

„Дълбоко човечния и проникновен характер на поетическото творчество на Кадийски ни отвежда към мисълта, че този голям български поет напълно заслужава Нобелова награда, тъй като творчеството му отеква в широкия свят и носи възвишено послание“.

Списъкът на изданията на поета във Франция и по всички континенти е предълъг: представа за живота, дейността му и безбройните му международни отличия ще открием в био-библиографията от почти 20 страници, с която завършва томът на „Revue Lettres“. Той, който още от 1997 г. е член-кореспондент на изключително престижната академия „Маларме“, а от 2009 г. е и почетен гражданин на „Монмартърската република“, напълно е заслужил оценката на Ален Боске: „Кадийски е сред най-универсалните умове в своята страна днес“.

В първите страници на списанието читателите се запознават със силно въздействащия цикъл на Кадийски „Де профундис“ в блестящия превод на Силвия Вагенщайн, видна българска преводачка и издателка. Сред няколкото интервюта с поета в тома особено се отличава с дълбочината на разсъжденията и с широтата на засегнатите теми нейният разговор с него и с художника Николай Панайотов, който черпи вдъхновение от виденията на Кадийски, а многобройните графики на Панайотов внасят допълнителна атмосфера в безценната антология от есета, студии и миниатюри, посветени на многообразното проникване на твореца в душата на модерния човек. Шейсет и пет са изследователите и писателите, които споделят вижданията си за приноса на Кирил Кадийски към културната панорама в съвременния свят.

Особено ценни и значими са наблюденията на почетния председател на Академията „Маларме“, големия поет, есеист, пътешественик Жан Оризе, който преди време гостува в страната ни и лично изрази възхитата си от идеите и художествените видения на своя български събрат. „Не познавам сравним с неговия творчески почерк, както във Франция, така и където и да било по света“, пише Оризе и подробно осмисля метафизичната мощ на българина. Няма съмнение, че особено значима е студията на Светлозар Жеков, голям български литератор, съвършен познавач на поетиката на Кадийски, който направи с него анкета от около 700 страници, също преведена и високо оценена във Франция. За съжаление, Жеков не успя да види посветения на неговия скъп приятел том, тъй като през април 2022 година без време напусна този свят на 71 години.

Сред най-славните имена на творци и есеисти особено високи оценки дават Пиер Сегерс, Ален Боске, Ив Бонфоа, Жак Шесекс, Тиери де ла Кроа, Ерик Ноло, унгареца Дьорд Сонди, северомакедонският поет Влада Урошевич. Великолепно е есето „Вторият живот на Кирил Кадийски“ от канадката Ан Даймонд. Тя разказва за личните си срещи с поета, за решението си да преведе негови стихове и за магнетичното привличане, което е усетила към поетиката му, чиято дълбочина и красота е почувствала не веднага, но постепенно той е спечелил душата ѝ. Интересни са разсъжденията ѝ за скандала около откритата от Кадийски поема от Блез Сандрар „Легенда за Новгород“. Също като мен, тя е убедена, че дори преводът да е мистификация, творбата е напълно достойна за гения на Сандрар, а подобен творчески подвиг е по силите само на могъщ поет.

Особено горд се почувствах, че българското участие в тома, посветен на поезията на Кирил Кадийски, е напълно равностойно на чуждестранното. Силни страници за твореца ни предлагат Георги Борисов и Здравка Евтимова, Владимир Янев и Младен Влашки, Валери Стефанов и Милена Кирова. Чест е за мен, че в тома е включена и моята студия „Красивото живее гордо и самотно“.

Голям световен поет, който в бездуховните времена у нас беше подложен на всевъзможни унижения и признаван почти единствено като преводач, Кадийски и до ден днешен продължава да бъде трън в очите на посредствените и на завистливите, а признанието, което получава по света, у нас се споделя най-вече от верните му почитатели, които напълно се солидаризират с френския бард Бернар Ноел:

„Тази поезия е дело на хуманист, който свободно черпи от една култура, която можем да наречем класическа“. Значимостта на изданието, посветено на живия класик, е огромна: такова признание не само във Франция, но въобще по света не е засвидетелствано досега на български поет. Затова ще завърша с обобщаващите думи на поета и белетриста Цанко Лалев, който изразява най-точно всеобщото възхищение на мислещите люде от мъдростта и от таланта на Кирил Кадийски: „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Животът е скандали, мъка, разочарование, любов и саможертва, златни залези и черни бури.“

Лорънс Оливие, роден на 22 май преди 117 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.