ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Катя Попова (1924–1966) беше родена за оперната сцена – красива, с изящна фигура, прекрасен лиричен сопранов глас, одухотворено и изразително лице, вродена музикалност и интелигентност – всичко, за което би могла да мечтае една оперна примадона. И наистина беше такава.

От дебюта си през 1947 г. до края на дните си през 1966 г. тя бе звездата на столичната сцена, първата любимка на публиката, при това в обкръжението на немалко талантливи и изявени певци. През тези години операта, както и театърът, бяха в центъра на българския духовен живот. Нивото беше високо и имаше изобилие от таланти, които се изявяваха в условията на сериозна конкуренция. Нямаше нито „делегирани бюджети“, нито „Шоуто на Слави“...

Родена е на 21 януари 1924 г., под знака на Водолея, в Плевен – град, дал на България немалко големи певци като Христо Бръмбаров, Асен Селимски, Гена Димитрова и Нели Карова. Родителите й са учители, влюбени в операта. Израства с тази музика, а едва седемгодишна вече свири на пиано. В гимназията е солистка в самодейни оперети, а дори изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър.

През 1944 г. се явява на конкурс в Консерваторията и постъпва в класа на проф. Мара Маринова-Цибулка. Завършва през 1947 г. с отличен успех и златна значка. По същото време в Операта е обявен конкурс за лирично сопрано. Повече от 70 млади таланти се състезават за мястото, а победител е Катя Попова.

Следва дебют в епизодичната роля на цирковата танцьорка Есмералда в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана на 3 ноември 1947 г. Художественият съвет решава, че младата певица притежава всички качества, за да поеме големия лиричен сопранов репертоар. Започва с Микаела от „Кармен“ на Бизе, Керубино от „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт и Адина от „Любовен еликсир“ на Доницети.

Това са три красиви и отговорни роли, които я утвърждават сред водещите лирични сопрани. А конкуренцията е сериозна – сред нея са отлични и опитни певици като Катя Георгиева-Узунова, Нели Карова, Райна Михайлова, Лиляна Барева, Юлия Кираджиева и Людмила Максимова.

През 50-те години – един особено плодотворен творчески период – в Операта работи диригентът Асен Димитров (1894–1960). Той отделя специално внимание на певците и работи индивидуално с много от тях. Оценил високо таланта на младата Катя Попова (в един момент тя преживява сериозна гласова криза и бъдещето й в Операта е застрашено), маестрото я взема под своето крило. Така тя възвръща формата си и под неговото вещо ръководство музикално изгражда всяка своя нова роля.

Първият връх в кратката кариера на Катя Попова е ролята на сляпата принцеса Йоланта от едноименната опера на Чайковски, поставена от диригента Асен Димитров и режисьора Михаил Хаджимишев. На 14 февруари 1952 г. тя очарова публиката на театър „Балкан“ (Софийската опера все още е в строеж). Неин партньор в ролята на принц Водемон е блестящият тенор Димитър Узунов. Този великолепен дует печели възторзите на публиката и критиката и остава в паметта като звезден миг в историята на българския оперен театър.

След „Йоланта“ й поверяват голямата и трагична роля на Маргарита от „Фауст“ на Шарл Гуно (1955), в постановка на диригента Асен Димитров и режисьора Драган Кърджиев. Това е вторият връх в нейната кариера. За щастие, във фонда на БНТ е съхранен запис с нейно участие, който може да убеди и онези, които не са виждали и чували Катя Попова на сцената, в мащаба на нейния талант.

С изящество и лирична топлота, но и с драматизъм, с вътрешна съсредоточеност и безспорен усет към драматургията на образа и на цялото произведение, тя изгражда своята героиня. Пее изключително изразително и музикално, с богата и нюансирана фраза и с безупречна дикция.

След Маргарита идва Ана Райх от „Веселите уиндзорки“ на Ото Николай – роля, решена в лирико-комедиен план. Зареждат се Памина във „Вълшебната флейта“, Ема в „Хованщина“ и Ксения в „Борис Годунов“ на Мусоргски, Половецката девойка от „Княз Игор“ на Бородин, Лаурета в „Джани Скики“ на Пучини, Софи от „Вертер“ на Масне...

Идва ред и на Мими от „Бохеми“ – роля, която разкрива пълноценно големия ѝ талант на родена лиричка, както като певица, така и като артистка. С Мими гостува на сцените на българските оперни театри, както и на редица европейски сцени.

1957 година е сред най-силните в нейната кариера. Тя се превъплъщава в две различни по стил и характер роли в две мащабни постановки – Манон от едноименната опера на Жул Масне и Наташа Ростова във „Война и мир“ на Сергей Прокофиев. С първата триумфира в спектакли на Парижката опера „Комик“. Изпълнението ѝ е блестящо. За превъплъщението ѝ в тази роля вестник „Фигаро“ пише: „Това бе Манон, истинската Манон! Претворена от една чудесна българска певица, която ѝ даде втори живот!“

Внукът на композитора Масне споделя пред артистите от Опера „Комик“, че не е слушал такава Манон на парижка сцена. За втората роля Катя Попова получава високата оценка на постановчика – именития руски режисьор от Болшой театър Борис Покровски. С този импозантен и мащабен спектакъл първата ни оперна сцена гостува с голям успех на редица сцени в Западна Европа.

В края на 50-те години Катя Попова се изявява блестящо както в своите роли, така и в редица рецитали на чужди сцени. След неин солов концерт в Рим критиката я определя като „българската Рената Тебалди“.

През 1960 и 1961 г. Катя Попова работи упорито върху нов репертоар: Марженка от „Продадена невеста“, Лиу от „Турандот“ на Пучини и Татяна от „Евгений Онегин“. И трите роли, в които пеенето и сценичната игра са в пълна хармония и синтез, й носят голям успех и признание. Тя става лауреат на Държавната (Димитровската) награда. Преди това е спечелила два престижни певчески конкурса – в Букурещ и Прага.

Двама от водещите български композитори – Парашкев Хаджиев и Марин Големинов – я избират за първа изпълнителка на главните сопранови партии в своите опери „Луд Гидия“ (1960) и „Ивайло“ (1959). Нейното ярко участие също допринася за успеха на тези абсолютни премиери на две произведения, които по-късно се утвърждават като класически образци на българското оперно творчество.

За съжаление, полетът й е прекършен рано – в началото на нейния творчески апогей. На 24 ноември 1966 г. тя загива едва 42-годишна при самолетна катастрофа край Братислава, където й предстоят гастроли. Този фатален инцидент предизвиква огромен отзвук по онова време. И до днес съществуват версии, че катастрофата е била свързана с акция на Държавна сигурност. Според тях целта е била ликвидирането на генерал Иван Бъчваров – началник на Генералния щаб на БНА и един от големите противници на Тодор Живков.

Интересно е, че музикантът Трифон Силяновски, тогава пианист в Операта и известен като добър астролог, предупредил Катя Попова да не пътува през този период, особено със самолет. Това знам от личен разговор с него – за кратко работихме заедно в Камерната опера в Благоевград. За съжаление, тя не му повярвала. Казала му направо: „Това са суеверия и празни приказки!“

Подобно предупреждение Силяновски отправил и по повод предстоящо задгранично пътуване на маестро Асен Найденов. За щастие, големият ни диригент го послушал и така избегнал фатална катастрофа. Живя дълго – 95 години. Успя да дирижира дори на своята 90-годишнина в Операта.

Братовчедката на примата – талантливата музикантка Драга Мачуганска, дългогодишен суфльор в Софийската опера – си спомня, че малко преди трагичната си гибел Катя Попова изнася голям оперен рецитал с Плевенския симфоничен оркестър. Била в чудесна форма, красива, облечена в светлосиня копринена рокля. След концерта я обградили десетки приятели, близки, роднини и почитатели на нейния талант. Сред присъстващите бил и нейният класен ръководител, вече в достолепна възраст. Щастието на певицата било пълно. Изглеждала като принцеса от приказка. Всички млади момичета мечтаели да бъдат като нея – истински оперни богини.

През 1966 г. тя е сред учредителите на международния музикален фестивал „Лауреатски дни“ в родния си град. От следващата година форумът носи нейното име и до днес остава един от най-престижните фестивали за изява на млади музикални таланти от цял свят.