Залцбургския музикален фестивал удостои аржентинската пианистка Марта Аргерих с отличието „Фестивална значка с рубини“, съобщи БТА, като цитира АПА. наградата й бе връчена след рецитала й с цигуларя Рено Капюсон в залата Haus für Mozart в петък.

„Благодарни сме, че Марта Аргерих е свързана с нас като фестивален артист вече 55 години. Гранд дамата на пианото превръща всеки свой концерт в уникален, звезден момент“, обяви ръководството на фестивала днес.

Аргерих дебютира на Залцбургския фестивал през 1971 г., когато свири с Чешката филхармония под диригентството на Клаудио Абадо, припомня АПА.

---

МАРТА АРГЕРИХ е родена на 5 юни 1941 г. в Буенос Айрес. Започва да свири почти толкова рано, колкото е възможно. Първите й публични изяви са още в детството, а талантът й бързо привлича вниманието на музикалните среди в Аржентина. През 1955 г., едва на 14 години, тя заминава със семейството си за Европа, за да продължи образованието си. Там среща учители, които ще оставят трайна следа в музикалния й път – сред тях Фридрих Гулда, Стефан Аскеназе, Никита Магалоф и Артуро Бенедети Микеланджели.

През 1957 г., на 16 години, Аргерих печели конкурсите „Бузони“ в Болцано и в Женева. Осем години по-късно идва победата, която я превръща в международна звезда – първата награда на VII Международен конкурс „Шопен“ във Варшава. Тя е само на 24 години. Изпълненията й на Шопен я поставят сред най-ярките пианисти на своето поколение, а оттам нататък пътят й минава през най-големите концертни зали и оркестри в света.

Но зад стремителната кариера има и нещо друго. Аргерих никога не се чувства напълно удобно в ролята на публичната знаменитост. За нея сцената не е място за демонстрация на собствената личност, а пространство, в което музиката трябва да се случи. „Говоренето е по-трудно от свиренето“, казва тя в едно от редките си интервюта. И това изречение сякаш обяснява цялото й отношение към света: Аргерих предпочита да говори чрез клавишите.

Музикалният й темперамент е трудно да бъде сбъркан с нечий друг. В него има едновременно необуздана енергия и изключителна чувствителност, стремителност и лиризъм, техническа мощ и почти необяснима лекота. Критиците често описват изпълненията й с думи като „електризиращи“, а пресата я е наричала „тигрица“ и „хищник на клавиатурата“. Но зад тези ефектни определения стои не просто виртуозност. Аргерих притежава способността да превръща техническата трудност в средство за изразяване, а не в самоцел.

Сред композиторите, с които името й е особено трайно свързано, са Шопен, Шуман, Лист, Равел, Прокофиев, Барток, Бах и Рахманинов. Репертоарът й обаче никога не се ограничава до един стил или епоха. Именно способността й да преминава от романтичната интимност към модернистичната острота, от Шуман към Прокофиев или от Равел към Бах, е една от причините да бъде възприемана не просто като виртуоз, а като голям интерпретатор.

И все пак най-интересният обрат в кариерата й идва, когато Аргерих започва да се отдалечава от соловия рецитал. Още през 60-те години тя преживява сериозна лична и професионална криза. След раждането на първата си дъщеря се оттегля за известно време от сцената, а завръщането й е насърчено от Стефан Аскеназе. По-късно тя постепенно ще открие, че камерната музика и свиренето с други музиканти й дават нещо, което самотата на солиста не може да предложи.

Това е един от големите парадокси на Аргерих: пианистката, която има всичко необходимо, за да бъде безспорната звезда на соловия рецитал, постепенно избира да не бъде такава. В продължение на десетилетия тя предпочита концертите с оркестър и камерната музика. Свири с музиканти като Клаудио Абадо, Гидон Кремер, Миша Майски, Нелсън Фрейре и Даниел Баренбойм. В тези партньорства Аргерих не губи индивидуалността си – напротив, музикалният й характер сякаш получава ново измерение.

Особено важен става дуетът между Аргерих и Гидон Кремер, както и многобройните й камерни проекти. Тя има необикновен усет към музикалния диалог – способност не просто да изрази собствената си идея, а да реагира мигновено на идеята на партньора. Именно затова нейното свирене в ансамбъл често носи усещането за разговор, в който никой не знае предварително каква ще бъде следващата реплика.

Тази любов към музикалното общуване намира естествено продължение и в работата й с младото поколение. Аргерих не се задоволява да бъде изпълнител; тя се превръща и в своеобразен музикален покровител. През 1999 г. е създаден Международният конкурс за пиано „Марта Аргерих“ в Буенос Айрес, а през 2002 г. започва проектът „Марта Аргерих“ в Лугано, който в продължение на години събира утвърдени и млади музиканти в камерни състави. В Япония тя също създава музикален фестивал, насочен към подкрепата на млади азиатски изпълнители.

Сред най-значимите й отличия са първите награди от конкурсите в Женева и Болцано, победата на конкурса „Шопен“, множество международни награди, три награди „Грами“, японското отличие Praemium Imperiale и президентският Kennedy Center Honor. През 2016 г. Аргерих получава Kennedy Center Honor в САЩ, а през 2018 г. е удостоена с италианския Орден за заслуги в степен „Командор“.

Но наградите трудно обясняват защо името й има такова значение. Защото при Аргерих техниката никога не е била цялата история. Нейното пианистично изкуство е белязано от риск. Тя може да бъде неудържима, рязка, почти опасна – и в следващия миг удивително нежна. В изпълнението има усещане за спонтанност, сякаш музиката се ражда в момента, а не се възпроизвежда по предварително начертан план.

И може би точно тук се крие причината Аргерих да остане толкова трудна за категоризиране. Тя е едновременно виртуоз и анти-виртуоз, звезда и човек, който бяга от звездния статут, самотен артист и страстен камерен музикант. В нея се срещат детето чудо от Буенос Айрес, космополитната европейска пианистка, майката, която в определени моменти поставя семейството пред кариерата, и артистът, който в зряла възраст предпочита музикалния диалог пред самотното стоене в центъра на сцената.

Марта Аргерих не изгражда образа си – тя сякаш непрекъснато го разрушава. И точно това я прави толкова убедителна. В епоха, в която музикалната индустрия превръща изпълнителя в публичен продукт, тя остава вярна на нещо много по-старо: убеждението, че най-важното се случва между човека и музиката.

Източници

Deutsche Grammophon – биография на Марта Аргерих

Praemium Imperiale – официален профил на Аргерих

Deutsche Grammophon – „Martha Argerich A–Z“

Argerich Arts Foundation – официален профил