„Мъжът трябва да се напива поне два пъти годишно, просто заради принципа”.
„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.
„Холивуд е място, където ще ви забият нож в гърба, а след това ще ви арестуват за носене на незаконно оръжие”
„Моментът, в който човек започне да говори за техника – ето го доказателството, че са му свършили идеите”.
„Да кажеш сбогом, означава част от теб да умре.“
„Мъртвите хора са по-тежки от разбитите сърца.“
„Човек, който пие понякога, е същият, какъвто е, когато е трезвен. Алкохоликът, истинският алкохолик, е различен. Не можеш да предвидиш нищо в поведението му, освен че ще се превърне в някой, който не си срещал досега.“
„Една добра история не може просто да се измисли – тя трябва да се дестилира.“
„Техниката никога не е достатъчна. Трябва и страст.“
„Няма по-смъртоносен капан от този, който сам си поставяш.“
„Способността е това, което можеш да направиш. Мотивацията определя какво ще направиш. Нагласата определя колко добре ще го направиш.”
„Без магия няма изкуство. Без изкуство няма идеализъм. Без идеализъм няма достойнство. Без достойнство има само продукция.“
„Алкохолът е като любовта. Първата целувка е магия, втората е близост, третата е рутина. След това просто събличаш момичето голо.”
---
„Големият мъж замърка нежно като четири тигъра след обяд.”
„Блондинка, заради която и епископ би издънил с шут витража в църквата. … Всичко, каквото можеше да си пожелае един мъж…, тя го имаше.”
„Жените лъжат за какво ли не… просто да не загубят навика.”
„Изведнъж настъпи тишина, тежка като пълна с вода лодка.”
„Погледнах пистолета и пистолетът ме погледна.”
из романа "Сбогом, моя красавице"
---
„Можеш цял живот да прекараш в Холивуд и никога да не видиш онова, което показват в киното.”
„Не тичам подир всеки чифт хубави крака.”
„Трябва да се издигне паметник на изобретателя на неоновите реклами… Защото човекът е съумял от нищо нещо да направи.”
„Нямам нищо против секса – където му е мястото и когато му е времето.”
„Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф.”
из романа "По-малката сестра"
РЕЙМЪНД ЧАНДЛЪР – американски писател, роден на 23 юли 1888 г. Световна слава постига с култовия си герой Филип Марлоу.
Писателят Чандлър се “ражда“, когато започват проблемите му. Той напуска жена си, започва да пие, не ходи на работа. Това води до уволнението му. Побеснял от гняв, удря абсолютното дъно. Това е и причината да започне да пише – връща се при жена си, започва да си купува списания, в които чете новини за детективи и оттам се вдъхновява за криминалните си романи. В началото не му потръгва, но както казва той години по-късно, през 1953-та: „Единственото спасение на писателя е да пише”. Първият му роман, „Големият сън”, излиза през 1939 г. Следват класическите „Сбогом, моя красавице”, „Дългото сбогуване”, „Плейбек”… Останалото е история. Прозата на Чандлър е предмет на възхищение за критици и писатели, от Уистън Хю Одън и Ивлин Уо до Иън Флеминг. Макар че несъмнено е повлиян от Дашиъл Хамет, стилът му остава оригинален и ясно различим. Чандлър е също и чувствителен критик на криминалната литература, а есето му „Простото изкуство на убийството“ се е превърнало в класика.
Чандлър умира на 26 март 1959 г.
