"Българската изложба в Париж през 2015 година е струвала 700 хиляди лева", заяви на пресконференция министърът на културата Велислав Минеков. "Това е първият случай, при който България е платила, за да покаже свое изкуство в чужбина - нещо, което е носило само приходи", заяви още той.

На 16 април страната ни открива в "Лувъра" изложбата "Епопея на тракийските царе - археологически открития в България". Показани са 1629 артефакта от 17 български музея, а експозицията продължава до 20 юли същата година.

Проф. Минеков се възмути, че това е първият случай, в който България плаща, за да покаже историята си, а до този момент е било обратното и даде пример с 1974 година, когато е била първата изложба с български съкровища във Вашингтон:

"В онези години, когато тази „валута“ се цени също толкова много, тя носи на България близо 5 милиона долара. След този успех започва показване на нашите съкровища по целия свят. Това е носило огромни приходи. За първи път ние плащаме, за да представим нашето културно наследство. Такова нещо никога не се е случвало".

Минеков съобщи още, че скоро Великобритания, Германия и Норвегия ще ни върнат културни ценности. 

Той обяви, че е назначен новият директор на Националния институт за недвижимо културно наследство. Това е арх. Петър Петров.

Професор Минеков е сезирал прокуратурата за ремонта на софийското Ларго и на Националната гимназия за древни езици и култури, но по думите му отговор засега няма.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.

В името на психологията - научност, страст и отдаденост

 

Творчески портрет на психолога и историк на психологията, историк на българската психоанализа доц. Стоил Мавродиев