Предлагаме ви отвореното писмо на поетесата Силвия Чолева, публикувано във фейсбук, до министъра на културата. Миналата седмица Атанас Атанасов поиска колектива оставка на управителния съвет на фонд "Култура".
Ето писмото на Чолева:
ДО
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
Г-Н АТАНАС АТАНАСОВ
Защо не подавам оставка
Забавих малко този текст, с който да поясня защо не подадох, а и няма да подам оставка от УС на НФК, не поради небрежност, а от желание малко да се успокоя. Емоциите не винаги са добър съветник. Точно такава обаче беше ситуацията на последното заседание на УС с г-н Министъра на културата – изненадани (поне част от нас) от неочакваното изискване от страна на Министъра да подадем колективна оставка при това с неясни мотиви. Може би се е разчитало на шока и емоцията от това, не знам, но шок, поне за мен имаше. Защо?
След избирането на новия УС през ноември веднага последваха инфарктни количества проекти, които в изключително кратък срок бяхме принудени да подпишем на юнашко доверие, защото бяха разглеждани от неизвестни и неизбрани от нас експерти, а все пак всеки държи на името и на подписа си, нали? И като се говори за прозрачност… След доста увъртане ни бе предоставена възможност да се запознаем с някои от проектите – нямаше време за повече – които дори по семплите анотации и заглавията бяха под въпрос. В крайна сметка получихме достъп до тях и ни се изправиха косите от някои – техните автори сега най-високо крещят, но има според мен ниво, под което не може да се пада. Още повече, че с едни и същи аргументи експертите бяха одобрявали и отхвърляли проекти!
Няма да описвам подробности, но всичко се извърши за няколко буквално денонощия, в които всеки от нас е работил, за да успеем до петък в пет, да, имаше категорично настояване. И ние свършихме работата. Гласувахме, макар и с притеснение от ситуацията, но нали „края на годината“, „моля ви да има кворум, че ще се изгубят парите“, пък нали целта е да стигнат до хората, да се осъществят културните проекти… Друг въпрос е, че после имах неприятни атаки от хора, които не са получили финансиране, но го отминах с презрение.
След това дойдоха новогодишните и следновогодишните празници, януари изтече в канала, макар да имахме консенсус за заседание веднага след Нова година с обсъждане и въвеждане на промени в условията за кандидатстване, а и други. На 1 февруари г-н Министърът пожела среща, за да се запознае с нас и с нашите виждания за бъдещата ни работа, с нашите приоритети. Моят основен е литературата, това и казах. След две седмици беше насрочена извънредна среща с дневен ред: 1. Обсъждане на дейността на НФК и работата на Управителния съвет и 2. Разни. Не бе упоменато за никаква оставка, поне аз не съм очаквала на това заседание да се иска колективна оставка на УС, но точно това се случи.
Оставка за какво? Затова, че работих, че си свърших работата? Затова ли трябва да се чувствам виновна? И какво значи „колективна“? Поискана бе от г-н Министъра „саможертва“, но в името на какво? За какво и за кого да се саможертваме дружно? Аргументацията за поисканата оставка беше обтекаема, манипулативна и обвиняваше в несъществуващи грехове. Особено за неразбирателството между членовете на УС, сякаш не трябва да има критично мислене, да се обсъжда и коментира. Този театър остави у мен острото усещане за едно уж минало време на колективните отговорности и социалистически патос, на „другарски съд“, както някой го нарече. Езикът – от онова време, маниерът – любезно те каним да подпишеш присъдата си, а тонът, с който нашата колективна саможертва в името на не-знам-кого-и-какво беше императивен, отзад клокочеше заповедта.
За мен, а предполагам и за други членове на УС ситуацията бе дълбоко унизителна, уронваща достойнството, подигравка с отговорни хора, които имат творческа и житейска биография зад гърба си и не са случайно попаднали в този УС, както се твърди, хора, които не са заслужили подобно отношение и калта, която се хвърля върху нас. Изключително съм разочарована от всичко случило се на това заседание. Аз няма от какво да се срамувам, нито смятам, че см виновна, а така би се изтълкувала моята оставка. Затова не я подавам.
И понеже идва пролет, обръщам се към г-н Министъра със следното стихотворение на Екатерина Йосифова:
Нови стръкчета
под снега. Всеки режим
заслужава бунт.
Благодаря за вниманието!
