НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, фейсбук

Единствената реална опозиция на разпасалия се самодържец отново ще са, уви, майките с черни забрадки, когато започнат да връщат синовете им в пломбирани метални ковчези под циничното название "Груз 200".

Помня в Харков по времето на неограничения ограничен контингент в Афганистан как се повтаряше една и съща картина в отсрещния военен блок:

Спираше нещо като камионетка.  Веднага се разнасяха неистови писъци. След минута от входа излиташе млада жена, сестра или съпруга с разтърсващи вопли. Войници сваляха това, което бе всъщност ковчегът. След малко буквално допълзяваше възрастна жена с разпуснати коси и връзваща предварително подготвената черна забрадка - майката. Тя обгръщаше това, което бе всъщност ковчега и промълвяваше само едно - Искам да го видя! Искам да се убедя, че е той. 

Напразно...

Ние стояхме, мълчахме и гледахме.

Докато един чекист не ни казваше - Разойдитесь, чего уставились, у людей горе.

А мой приятел му отговаряше - У всех нас горе, у страны нашей горе!

...

Горе (рус.) - скръб, печал, беда, нещастие

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Понеже всяко правителство, което управлява без съгласието на управляваните, по дефиниция представлява робство.“

Джонатан Суифт, ирландски писател, роден на 30 ноември преди 356 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие