НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, фейсбук

Единствената реална опозиция на разпасалия се самодържец отново ще са, уви, майките с черни забрадки, когато започнат да връщат синовете им в пломбирани метални ковчези под циничното название "Груз 200".

Помня в Харков по времето на неограничения ограничен контингент в Афганистан как се повтаряше една и съща картина в отсрещния военен блок:

Спираше нещо като камионетка.  Веднага се разнасяха неистови писъци. След минута от входа излиташе млада жена, сестра или съпруга с разтърсващи вопли. Войници сваляха това, което бе всъщност ковчегът. След малко буквално допълзяваше възрастна жена с разпуснати коси и връзваща предварително подготвената черна забрадка - майката. Тя обгръщаше това, което бе всъщност ковчега и промълвяваше само едно - Искам да го видя! Искам да се убедя, че е той. 

Напразно...

Ние стояхме, мълчахме и гледахме.

Докато един чекист не ни казваше - Разойдитесь, чего уставились, у людей горе.

А мой приятел му отговаряше - У всех нас горе, у страны нашей горе!

...

Горе (рус.) - скръб, печал, беда, нещастие