Пред „Дойче веле” германският писател от български произход Илия Троянов постави точна диагноза на отношението на Източна Европа към бежанците и на бездействието на православната църква:

"Мои африкански приятели много пъти са ми казвали, че навсякъде в Източна Европа усещат много по-силен расизъм, отколкото на Запад. За това от една страна е виновен комунистическият интернационализъм, който дълги години празнословно надуваше главите на хората, но нямаше никаква вътрешна субстанция. От друга страна това са държави, които още не са имали възможност да се развият в посока на отваряне към света и все още са тежко обсебени от идеологията на национализма.

Има и още нещо. Християнството в България, с извинение, е просто театър. Според мен българският народ никога не е бил особено вярващ. Фактът, че всички тези хора с огромна бързина от атеисти станаха християни, е доказателство, че това е театър, цирк. И опортюнизъм.

Когато подготвях предишната си книга „Там, където е погребан Орфей”, доста обикалях из Родопите и из други райони, където живеят много мюсюлмани. Тогава установих, че и българските мюсюлмани не са дълбоко вярващи. Тъй че моят опит изобщо не потвърждава онова, което чета и слушам, че сред българските мюсюлмани имало голям екстремизъм. Смятам, че това са измишльотини. Процесите срещу имами и всички тези слухове са просто опит да се създава някаква истерия сред хората, която да оправдае факта, че бежанците се държат в ужасни условия - видях го лично миналата година, когато посетих четирите най-големи лагера за бежанци в България.

В интерес на истината обаче това не е само български проблем. Дори в лагера в Трайскирхен край Виена условията са нечовешки. "Амнести Интернешънъл" публикува по въпроса един наистина шокиращ анализ."

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Балканите никога не са били щастливо място. Ако сте родени тук, трябва да сте готови през целия си живот да се срещате с лоши моменти. Но Бог ни е подредил така, че да не можем да избираме мястото, където сме родени и ще трябва да се мъчим.“

Горан Брегович, музикант и композитор от Босна и Херцеговина, роден на 22 март преди 75 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...