Пред „Дойче веле” германският писател от български произход Илия Троянов постави точна диагноза на отношението на Източна Европа към бежанците и на бездействието на православната църква:

"Мои африкански приятели много пъти са ми казвали, че навсякъде в Източна Европа усещат много по-силен расизъм, отколкото на Запад. За това от една страна е виновен комунистическият интернационализъм, който дълги години празнословно надуваше главите на хората, но нямаше никаква вътрешна субстанция. От друга страна това са държави, които още не са имали възможност да се развият в посока на отваряне към света и все още са тежко обсебени от идеологията на национализма.

Има и още нещо. Християнството в България, с извинение, е просто театър. Според мен българският народ никога не е бил особено вярващ. Фактът, че всички тези хора с огромна бързина от атеисти станаха християни, е доказателство, че това е театър, цирк. И опортюнизъм.

Когато подготвях предишната си книга „Там, където е погребан Орфей”, доста обикалях из Родопите и из други райони, където живеят много мюсюлмани. Тогава установих, че и българските мюсюлмани не са дълбоко вярващи. Тъй че моят опит изобщо не потвърждава онова, което чета и слушам, че сред българските мюсюлмани имало голям екстремизъм. Смятам, че това са измишльотини. Процесите срещу имами и всички тези слухове са просто опит да се създава някаква истерия сред хората, която да оправдае факта, че бежанците се държат в ужасни условия - видях го лично миналата година, когато посетих четирите най-големи лагера за бежанци в България.

В интерес на истината обаче това не е само български проблем. Дори в лагера в Трайскирхен край Виена условията са нечовешки. "Амнести Интернешънъл" публикува по въпроса един наистина шокиращ анализ."

Коментари  

-3 #2 Elena 21-09-2015 20:28
Според евростат от 5 мигранти само един е сириец - ние го разбрахме преди Евростат и ни наричаш расисти затова. Станал си надменен като всички останали германци - пресен пример: Меркел - от камбанарията на величието и непогрешимостта си, ги покани да дойдат. Това е не национално предателство, това е европейско предателство. А относно вярата ни - ние сме християни от векове. Това, че не говорим за това и не се молим публично по улиците, не ни прави по-малко християни. По- малко вярващ и повече вярващ християнин е равно на двама християни, а не на християнин и половина.
Цитиране
-1 #1 Elena 21-09-2015 20:25
Какъв расизъм, човече! Загубил си връзката с Родината и с народа си, щом го твърдиш. Явно нямаш баба и дядо тук, за да се замислиш, как се оцелява с пенсия в България!? Ела и се опитай да живееш с 250 лв. на месец /не на ден/. Става въпрос за бедност, за нищета, за липса на препитание, за безнадежност. Ела да видиш работещите - бедни в България. Хора, трепещи се по 8 часа на ден, които получават 380 лв. заплата на месец /не на ден/. И ако си чувал за пирамидата на Маслоу, ще ти стане ясно, защо българите се опитват да опазят и мъничкото, което имат. По-голяма част от българския народ има много повече нужда от помощ от пристигащите псевдо мигранти.
Цитиране

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 100 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.