ТЕОДОРА БЪРЗАКОВА, "Свободна Европа"

5 секунди продължи един от най-запомнящите се протести срещу руската инвазия в Украйна.

5 секунди, които имат редкия шанс да достигнат до онези руснаци, които не вярват, че войната е война.

5 секунди, заради които Марина Овсянникова загуби свободата си.

На 14 март по време на централната емисия новини на руския държавен "Първи канал" в студиото нахлува жена с антивоенен плакат. Тя го държи вдигнат зад водещата, викайки „Спрете войната! Не на войната“. Веднага живото излъчване от студиото е прекъснато с репортаж на запис, а неканената гостенка е отстранена.

В изявление, публикувано от държавната информационна агенция ТАСС малко по-късно, "Първи канал" казва, че "се е случил инцидент с непозната жена в кадър. Извършва се вътрешна проверка."

Още същата вечер тя е идентифицирана като руската журналистка Марина Овсянникова, която от години работи като редактор в телевизията. В интернет се появява и предварително записано от нея видео обръщение, в което тя се обявява против войната в Украйна.

„Това, което се случва в момента в Украйна, е престъпление и Русия е агресорът. Отговорността за агресията е само на един човек. Този човек е Владимир Путин“, казва тя.

Във видеото Овсянникова е облечена елегантно – с черни блуза и сако, косата й е прибрана, а гримът е стилен. Носи колие в синьо и жълто – цветовете на украинското знаме.

„Моят баща е украинец, а майка ми е рускиня. Те никога не са били врагове. За съжаление, през последните години аз работих за „Първи канал“. Аз продуцирах пропагандата на Кремъл. Сега аз дълбоко се срамувам от всичко това. Срамувам се, че позволих лъжи да се говорят по телевизията. Срам ме е, че позволявах да бъдат зомбирани руснаци“.

Съдържанието, което се излъчва по държавните медии като „Първи канал“ в Русия, е стриктно контролирано от властите. Независимите медии в страната бяха затворени, изгонени, глобявани и премахнати от ефира в годините, предшестващи нахлуването на руската армия в Украйна.

На журналистите е забранено да наричат инвазията „война“, а само „специална военна операция“. В „Първи канал“ се разпространява кремълската версия, че Русия нападна суверенна Украйна, за да я „демилитаризира“ и „денацифицира“. Тези обяснения за случващото се бяха отхвърлени от международната общност като неоснователни причини за започването на война, при която загиват стотици хора и от двете страни, а над 2 милиона са принудени да напуснат домовете си.

„Не на войната. Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Те ви лъжат. Руснаци срещу войната.“

Това пише на плаката, който държи Марина Овсянникова. Така тя може би стана първият руски журналист, който вкарва думата „война“ в националния ефир. И може би е първата, която достига до някои от онези руснаци, които гледат държавните канали и не смятат, че Русия води война срещу Украйна.

Цензурата работи до такава степен, че по-късно същата вечер телевизиите са принудени да размажат написаното на плаката, когато съобщават за „инцидента“.

Овсянникова е задържана веднага и никой не знае къде точно прекарва нощта. Още на следващия ден срещу нея е повдигнато обвинение. Тя се изправи пред съда още във вторник и се очаква да получи строго наказание за неразрешения си протест.

Едва ли журналистката не знае какво очаква всеки, дръзнал да се противопостави на Кремъл. През последните седмици хиляди руснаци бяха арестувани заради участието си в антивоенни протести в цяла Русия. По думите й обаче въпреки риска, който поема, тя не е можела повече да седи безучастно.

„Ние просто мълчаливо наблюдаваме този античовешки режим. И сега целият свят се отвърна от нас и следващите 10 поколения няма да могат да се изчистят от срама на тази братоубийствена война“, казва тя.

Видеото й завършва с призив към всички нейни сънародници.

„Само ние имаме силата да спрем цялата тази лудост. Отидете на протестите. Не се страхувайте от нищо. Те не могат да затворят всички ни.“

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...