СИЛВИЯ ЩЬОБЕР, DW
Три дни преди началото на войната Путин събра управляващия елит на Русия. Ще се запомни начинът, по който руският президент изнесе становището си пред членовете на Националния съвет за сигурност и после публично скастри шефа на външното разузнаване СВР Сергей Наришкин. Тези сцени оставиха впечатлението, че Путин сам взима всички важни решения. Има много спекулации относно това в чий глас президентът все още се вслушва и доколко рационални са неговите решения.
Путин Велики?
Хора, които са имали личен контакт с Путин, продължават да смятат неговото поведение за стратегическо. Биографката на Путин и съветничка на три американски правителства Фиона Хил обяснява, че Путин се вижда като част от поредицата от исторически фигури като Екатерина I или Петър I - наричани още "Велики". Путин гледал на държавата и на себе си като на едно цяло, затова всеки натиск срещу Русия той възприемал като атака срещу него самия.
Важен въпрос е чие мнение той все още зачита. В последните години Путин постоянно ограничаваше кръга на хората, които могат да повлияят решенията му. Германската експертката от фондация "Наука и политика" Сабине Фишер, което е посетила Москва малко преди началото на войната, разказа, че икономическите експерти вече нямат никакъв достъп до Путин, поради което и не са могли да му обяснят какви последици ще имат масивните наказателни санкции. Историкът Стивън Коткин потвърждава това - според него балансът на силите сред съветниците на Путин вече е различен - центърът на тежестта се е изместил от икономистите към експертите по въпросите на сигурността. Русия се била превърнала в диктатура, управлявана от силите за сигурност и военните, казва Коткин пред "New Yorker".
Според Сабине Фишер Путин не слуша онези, които биха могли да му обяснят важните въпроси, свързани с Украйна. Беларуският журналист Артьом Шрайбман казва, че обявената от Путин цел за "денацификация" на Украйна говори колко изумително слабо той познава украинското общество.
Путин и Сталин: прилики и разлики
Биографът на Сталин Симон Монтефиоре смята, че в идеологическо отношение Путин не е сталинист, но използва сталинистки методи, тъй като държавните структури в Русия все още се крепят върху фундамента, изграден от диктатора през 20 век. В близкия кръг на Путин са останали хора, които споделят неговите империалистически и реваншистки идеи за Русия и нейните съседи и които сами страдат от параноята, че Русия е обградена от врагове.
Коткин описва Путин като човек, който чува само онова, което желае да чуе. "Във всички случаи той вярва, че е по-умен и превъзхожда останалите", смята историкът и допълва: "Путин съзнателно се заобикаля с хора, които навярно не са най-светлите умове." По този начин обаче деспотът сам подкопава устоите на своята власт: угодниците стават все повече, а механизмите за корекция - по-малко.
Биографката на Путин Хил пише в книгата си, че руският президент залага на абсолютната лоялност. Грешки или некомпетентност бил по-склонен да прости. А лоялността на подчинените си подсигурявал не чрез подаръци, а чрез постоянната заплаха, че биха могли да загубят всичко.
Путин сменя хората на важните постове често, за да не станат прекалено силни, а хора от близкото му обкръжение като бившия министър на отбраната Сергей Иванов или бившия президент Дмитрий Медведев бързо биват изолирани, ако президентът усети, че проявяват някакви собствени амбиции.
Путин търси виновници за грешките си
Сега обаче Путин вижда нагледно колко крива е представата му за реалността в Украйна и света. За това той обвинявал своите тайни служби, твърди разследващият журналист Андрей Солдатов, който има близки контакти в средите на руските тайните служби. В резултат от това ръководителят на чуждестранния отдел във вътрешното разузнаване ФСБ Сергей Беседа и неговият заместник Анатолий Болюх са поставени под домашен арест, а на 20 места в Москва са извършени обиски.
При това събраните от агентите информации за Украйна може и да са били точни, но е рисковано да кажеш на Путин нещо, което той не иска да чуе, казва Солдатов.
И въоръжените сили не се справят според очакванията, независимо че са били много подсилени от министър на отбраната Шойгу. Изненадващият им неуспех в Украйна според експерти се дължи също на слабости в системата и на политическите решения. Тъй като Путин официално твърди, че провежда в Украйна "специална операция", а не война, военните приготовления не са били извършени в пълен обем, а на войниците не е била съобщена действителната цел. Към това се добавят фактори като масивна корупция и нагаждачество, което кара мнозина подчинени да представят на по-висшестоящите дори неуспехите като успехи. В резултат на което армията на хартия се справя много по-добре, отколкото в действителност.
Докъде би стигнал Путин?
Последиците от това са горчиви за Русия. Хиляди войници и множество висши офицери вече заплатиха с живота си, а суровите санкции ще засегнат голяма част от населението.
Русия ще бъде изолирана за много години, а най-големият страх на Путин е да не би да приключи живота си като Саддам Хюсеин в Ирак или Муамар Кадафи в Либия. Един от съществените мотиви за руската намеса в Сирия е била да се предотврати още един диктатор като Башар Асад да падне по подобен начин от власт. Това беше постигнато, но на цената на превръщането на една страна в развалини.
Затова възниква въпросът докъде би бил готов да стигне Путин - не само в Украйна, но и в Русия. И все повече хора в Русия ще се питат как е възможно един малък кръг от зле информирани мъже да решават съдбата на милиони.
