ОГНЯН СТЕФАНОВ, "Фрог нюз"

В обилно интервю за български ултра пропутински сайт, посланикът на Русия у нас г-жа Елеонора Митрофанова отново напада правителството на България за подкрепата на Украйна. Освен дежурните клишета, колко прав е Путин да води война срещу украинците, повечето от които са нацисти, фашисти и пр. тя изтърсва великата глупост: Ако не беше Съветският съюз, България щеше да остане само Софийска област.

И допълва, че СССР се смилил и ни дал дори Добруджа. Тази жена игнорира истината, че България и нейната армия водят тежки боеве за загубената преди това Добруджа. Циничната лъжа опитва да скрие историческата истина, а тя е, че за връщането на Добруджа към България българска армия се сражава с румънски войски, но също и с руски, командвани от ген. Андрей Зайончковски. Да се биеш с руси е сложно емоционално за българските военни, тъй като те тачат паметта на русите, участвали в освобождението на страната ни. Но дори Иван Вазов, считан за убеден русофил пише тогава стихотворението "На руските воини", в което пита: "О руси! О братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански, немили неканени гости".  

Налага се да припомним на г-жа Митрофанова някои неща, щом тя отваря дума за това колко трябва да сме благодарни на Москва. Има за какво, но е вярно и обратното, при това в много по-голяма степен.

 Фактите.

Покръстването в България е през 864 г. от цар Борис I.

През 862 г. византийският император нарежда на братята Константин и Методий да създадат християнска литература на славянски език. Знае се, че Константин Философ е бил започнал работа над азбуката още при първото му пребиваване в манастира на планината Олимп около 855 г. Глаголицата е дело на гениалния филолог Константин-Кирил и е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук.

Доказано е, че езикът на солунските братя по етническа принадлежност е старобългарски. След смъртта на Методий през 885 г. неговите ученици са прогонени от пределите на Моравия и намират прием в двора на княз Борис в България. Глаголическата писменост разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Преслав и Охрид.

Митрофанова и родоостъпниците от сайта Поглед.инфо, да научат, че глаголически ръкописи се пренасят и в Киевска Рус през Х в. Родоотстъпници, защото биха могли да припомнят на руския посланик историческите факти. Не само не го правят, а публикуват нейните излияния на цели 11 места в сайта! Това какво е?!

България е най-старата държава в Европа. Българите стоят “в ядрото на европейската цивилизация”, според оксфордският професор Норман Дейвис. Според известния историк около 1265-а година, понятия като Англия, Франция, Германия, Испания и много други са много далеч от днешния им смисъл. За Русия да не говорим.

Да припомним на Митрофанова и антибългарите, продали се на путиновия режим, че България я има от 681 година,, а по много проучвания от доста преди това. Докато Киевска Рус – Киевска ужасно дразни кремълската пропаганда, - през 1097 г. Киевска Рус е била разделена на 7 части – Киевска, Черниговска, Смоленска, Новгородска, Волинска, Полоцка и Ростово-Суздалска. През 1132 г. и това крехко творение се разпада.

Колкото до нашето „задължение“ да бъдем благодарни на Русия во веки веков, то също е твърде пресилено, и доста нагло заради постоянното натрапване какво е направила Русия за нас.

Някои факти говорят съвсем друго: освободителните руски мисии към България ни струват ужасно скъпо и за цели периоди възпират икономическото ни развитие.

Окупационният дълг на България към Русия е задължение на българската държава да компенсира руската хазна за издръжката на окупационните войски и администрацията от периода на Временното руско управление. Дългът е регламентиран от Берлинския договор (член 22) и фиксиран - 10 618 250 златни рубли, равняващи си на 28 000 000 златни лева. След Съединението, заради което Русия моли Турция да ни нападне, но след получения отказ, принуждава това да направи Сърбия - от 1885 година Княжество България поема и задълженията на Източна Румелия към Русия, с което окупационният дълг набъбва двойно. И го плащаме до 1902 г.

Второто освобождаване, което си е чиста окупация, защото не сме воювали срещу съветските войски, ни струва още по-скъпо. Около 600 000 съветски войници и офицери са у нас от 1944-1947- ма година.

Над 133 милиарда лева, или около 300 млн. тогавашни долара, е струвала окупацията на България от Съветската армия през 1944 г. Това е доказано от архивите на БНБ. Секретни документи доказват платената издръжка. Нещо повече - всички заплати, командировъчни и режийни по изрично настояване на съветската страна им се изплащат в долари.

Отделям толкова внимание на небивалиците, изричани от г-жа Елеонора Митрофанова, не заради самите тях – тя е длъжна да провежда кремълската пропаганда като руски дипломат. Но слагачеството на български слуги, подвизаващи се като журналисти, а всъщност проповедници на анти българска и антиевропейска пропаганда. Това е ужасно и много, много тъжно. Да не можеш да различиш бяло от черно, зло от добро е противоестествено. Нещата са ясни: има агресор и жертва. Агресор е путиновата политика и армия, а жертвата – украинският народ. Точка! Всички твърдения, че имало различни мнения, плурализъм, свобода на словото в подобна ситуация са долнопробна лъжа.

И като говорим за нацизъм в Украйна, нека кажем за нацизма в Русия. Според руското Министерство на правосъдието до 2021 г. в страната има регистрирани 53 пронацистки партии, организации и формирования. Някои от тях са финансирани официално от властта в Кремъл. Крайните националистически субекти в Русия са над сто.

И понеже въпросният сайт „пролива сълзи“ заедно с Митрофанова за наранената руска култура от Запада, се сещам за гениалния Александър Сергеевич Пушкин и стихчето му:

Молчи ж, кума; и ты, как я, грешна,

А всякого словами разобидишь;

В чужой пизде соломинку ты видишь,

А у себя не видишь и бревна!

  • ЗВЕЗДЕН ПРАХ

    Джордж Клуни, който не се страхува да остарява

    Той два пъти е избиран за най-сексапилен мъж на планетата. Лицето му е по реклами и билборди в целия свят. Едновременно с това е един от най-успешните актьори в историята и активист, който не се страхува да говори за редица проблеми.

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В слушането на музика, четенето на книги и гледането на филми наравно участват както създателите, така и консуматорите. Всеки със своята интелигентност, глупост, тъга, веселие, моментно настроение.“

Рангел Вълчанов, български режисьор, роден на 12 октомври преди 96 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Аз съм виновен“

 

Книгата на Михаил Зигар „Война и наказание“ е анализ на отношенията между Русия и Украйна през последните три века и през последните три десетилетия.

Акустика за изгубената родина

 

В „Изгнание и музика“ Етиен Барилие отговаря на въпроса, как изгнанието въздейства върху творчеството на композиторите, преминали през това изпитание.

Между два свята: една българска тийнейджърка в Мюнхен

 

Какво е да растеш в Германия като дете на български мигранти? Да живееш в непрестижен квартал, но да учиш в елитна гимназия в центъра на Мюнхен? Живот между два свята: темата в дебютния роман на немски на Анна Димитрова.