Отворено писмо на писателя Джонатан Лител до руските си приятели, разпространено от сайта "Артакция".
Скъпи мои руски приятели - някои много стари приятели, други - по-скорошни, трети, които не познавам лично, приятели по дух и разум. Сега времената са тежки и за вас. Както живота на всеки украинец, така и вашите, които никога са били прости, се преобърнаха напълно. Мнозина от вас бягат от Русия. И мнозина от вас изразиха пред мен чувства на вина и срам от това, което страната ви причинява на съседите си. За това, което се причинява на Украйна от ваше име.
Активистите сред вас отдавна са на прицел и се подготвяха за последния удар. На 4 март писах на Александър Черкасов, много стар приятел от неправителствената организация "Мемориал". "Ще ти разкажа после - отговори Саша с обичайния си лаконичен тон. - Точно в момента се лутаме из руините след претърсването. Изтърбушени компютри. Разбити сейфове."
Други сред вас, културни дейци, художници, критици, писатели, са потресени от внезапния срив на крехкия си свят. Никой от вас не харесва Путин и режима му на крадци и фашисти, повечето от вас ги ненавиждат. Но нека бъдем честни: с изключение на малцина - тези, които работят за "Мемориал", "Новая газета", "Ехото на Москва", "Медуза", организацията на Навални и шепа други - колко от вас някога са направили нещо, за да се противопоставят на този режим? Освен че може би сте участвали в демонстрациите, когато ги е имало? Възможно ли е тогава вашите чувства на срам и вина да не са само абстрактни? Възможно ли е да се дължат и на собственото ви равнодушие, на дългото ви безразличие към случващото се около вас и на пасивното ви съучастие, което сега навярно усещате до мозъка на костите и в душата си?
Невинаги е било така. През 90-те години на миналия век за кратко имахте известна свобода и демокрация, мръсни, дори кървави, но истински. Все пак 1991 г. се оказа като 1917 г. Защо всеки път, когато най-накрая получите своята революция, се оказва, че толкова се страхувате от смутное время, от смутното време, че бързо се приютявате обратно при някой цар, независимо дали ще е Сталин или Путин? Независимо колко хора ще убие, някак ви се струва по-безопасно. Защо е така? Вярно, допуснати са грешки. Вместо да нахлуете в архивите на КГБ и да ги извадите на светло, както направиха източногерманците с Щази, вие се оставихте да ви отвлекат вниманието със статуята на Дзерджински и позволихте на КГБ да се укрие, да се прегрупира, да се възстанови и да превземе страната ви. Когато ви предложиха да избирате между разграбването на страната и завръщането на комунистите, вие не се борихте да наложите трети избор, а се примирихте с разграбването.
През 1998 г. икономиката ви се срина и това почти сложи край на масовите демонстрации за повече социална справедливост или срещу войната в Чечня. Основна грижа стана оцеляването.
След това те доведоха Путин. Млад, дързък, агресивен, обещаващ унищожение на терористите и икономически обрат. Малцина от вас повярваха, но или гласувахте за него, или не гласувахте изобщо. А когато той за втори път започна да изравнява Чечня със земята, повечето от вас си затвориха очите и обърнаха гръб. Помня тези години много добре. Работех в Чечня, оказвах помощ на безбройните жертви на "антитерористичната операция" на Путин, пътувах през руините на Грозни, Катир-Юрт, Итум-Кале и много други градове.
Понякога се връщах в Москва да си почина и се забавлявах с вас, моите приятели. Пиехме, танцувахме, а после се опитвах да ви разкажа за ужасите, които виждах там, за измъчваните цивилни, за убитите деца, за войниците, които продаваха телата на мъртвите обратно на семействата им, а вие ми казвахте: "Джонатан, писна ни от твоята Чечня." Толкова добре си спомням тези думи. И ви се гневях: "Момчета, това не е моята Чечня, това е вашата Чечня. Това е вашата шибана държава, не моята. Тук аз съм просто тъп чужденец. Вашето правителство бомбардира един от вашите градове, убивайки вашите съграждани." Но не, беше твърде сложно, твърде болезнено, не искахте да знаете.
След това дойде големият икономически бум, подхранван от ръста на цените на петрола и готовността на Путин да позволи част от откраднатите пари да се стече към средната класа. Много от вас спечелиха пари, някои - много, а дори по-бедните сред вас получиха нови апартаменти и по-добра работа. Цените се покачиха, но това беше приемливо, Москва беше блестяща, лъскава, шикозна, забавна.
Когато бяха убити неколцина опоненти - Юрий Щекочихин, Анна Политковская, Александър Литвиненко и други - мнозина от вас изразиха ужас и потрес, но надали повече. Когато след два мандата Путин предаде президентския пост на своя министър-председател и зае неговото място, вие почти не забелязахте, доколкото ми е известно. Когато няколко месеца след началото на президентството на Медведев Русия нахлу в Грузия, повечето от вас не обърнаха внимание или си замълчаха.
А години по-късно колко от вас засичах по ски пистите на Гудаури, на преходи около Казбеги или да се наслаждавате на кафенетата и парните бани на Тбилиси, докато армията ви беше окупирала част от страната? Не че ние, тук на Запад, сме направили кой знае какво, ако изобщо. Няколко жалби, няколко санкции, но какво са били крещящите нарушения на международното право в сравнение с примамливите петрол, газ и вътрешен пазар на Русия?
В края на 2011 г. обаче вие, мои руски приятели, се събудихте. Когато Путин отново размени мястото си с Медведев и се върна в президентския пост, много от вас решиха, че това е прекалено мръсен номер, и излязоха масово на протест. Всички научиха името на Навални и в продължение на шест месеца изпълвахте площадите, като най-накрая всяхте страх в режима, хванахте го неподготвен. После той отвърна на удара.
Първо организира контрапротести, после прие по-репресивни закони и започна да пълни затворите. Хиляди бяха арестувани. Някои получиха много дълги присъди. А останалите се предадохте и се прибрахте по домовете си. "Какво можехме да направим?" Толкова често го чувах и го чувам и сега. "Държавата е толкова силна, а ние сме толкова слаби." Ами, вижте украинците. Вижте какво направиха две години след вас.
След като окупираха Майдана в гнева си към проруски президент, който беше предал обещанието си за повече Европа, те така и не си тръгнаха. Направиха палатков град, напълно самоорганизиран и готов да се защитава. Когато полицията дойде да се опита да го разбие, те се сражаваха с палки, железни пръти и коктейли "Молотов". Накрая полицията откри огън. Но вместо да избягат, хората от Майдана започнаха да атакуват. Много от тях загинаха, но победиха. Янукович избяга, а украинците си върнаха демокрацията, правото да избират лидерите си и да ги изхвърлят, когато не ни си вършат работата.
Путин наистина не хареса Майдана. Той даде лош пример. Затова той заграби Крим, докато всички все още бяха неподготвени. Няколко души от вас протестираха и срещу това, но полза нямаше. Толкова хора бяха въодушевени! Мисля, че 91% от руснаците одобриха анексирането. "Чудесно, чудесно! Крим е наш!" - скандираха вашите съграждани, внезапно опиянени от имперската слава.
Не говоря само за по-бедните хора из опустошените дълбини на страната, където политиката опира до водка и картофи, а за някои от вас, приятели, лично мои приятели. Писатели. Редактори. Интелектуалци. Същото беше и с Донбас. Новорусия, Нова Русия. Изведнъж се роди нов мит и някои от вас, които презираха Путин и неговата клика, изведнъж се обърнаха и се преклониха пред него. Не знам защо, тъй като скоро след това спряхме да си говорим.
Що се отнася до останалите, онези от вас, които си останахте мои приятели, предимно мълчахте. "Не се интересувам от политика", казвахте. И се връщахте към литературата, филмите, каталозите на ИКЕА или се наслаждавахте на чисто новите паркове, с които кметът на Москва беше осеял града от 2012 г. насам, с техните пуфове, безплатен Wi-Fi и хипстърски кафенета. Да, Донбас беше далеч, докато Москва беше готина и ставаше все по-готина.
Сирия едва я забелязахте. Така или иначе всички те бяха терористи, нали? ДАЕШ или каквото там беше. Дори московският редактор, който публикува книгата ми за Сирия, после я разкритикува в интервю, като каза, че не разбирам нищо от случващото се в Сирия. Е, поне съм бил там и гледах как връстници на децата ми бяха хладнокръвно разстрелвани от правителствени снайперисти по улиците на Хомс. Единствените руснаци, които отидоха там, бяха от вашата армия, която през 2015 г. започна да бомбардира хиляди цивилни и да се упражнява за следващата си сериозна война.
Сигурен съм, че много от вас знаят известните думи на пастор Мартин Ниймьолер:
"Най-напред дойдоха за социалистите и аз замълчах, не бях социалист.
Когато дойдоха за синдикатите, замълчах, защото не бях синдикалист.
След това дойдоха за евреите и аз пак не се противопоставих, защото не бях евреин.
След това дойдоха за мен - вече нямаше кой да се застъпи."
Колко от вас се застъпиха за чеченците, сирийците или украинците? Някои от вас го направиха. Но твърде много си замълчаха. Вярно е, че някои от тях се застъпват сега, хора като Дмитрий Глуховски, Михаил Шишкин, Михаил Зигар, Максим Осипов, а и други. Повечето говорят от чужбина, а малцина - отвътре, като Марина Овсянникова, която рискува да бъде изпратена при Навални в неговия ГУЛАГ.
Що се отнася до останалите, вие разбирате в що за държава живеете по-добре от повечето. И затова съм сигурен, че разбирате следното: когато Путин приключи с украинците - и още повече, ако не успее, което изглежда вероятно, да ги довърши - той ще дойде за вас. За всички вас, приятели: за онези, които смело, но най-вече поединично, излязоха да протестират и засега получиха само леки присъди, но скоро ще получат значително по-тежки. За хилядите от вас, които подписаха петиции, които изразиха неодобрението си в социалните мрежи (може би само с черно квадратче в Instagram) или които се изказаха в частни разговори с колегите в работата.
Знаете накъде отива всичко това. Дните, когато за една шега се получаваха десет години лишаване от свобода или дори двадесет и пет, не са толкова далеч в миналото, а сега най-вероятно са и във вашето бъдеще. Кой тогава ще се застъпи за вас? Кой ще е останал?
Украинците, сега дори повече, отколкото през 2014 г., дават ужасяващ пример за режима на Путин: показват, че с него може да се воюва и че ако човек е умен, мотивиран и смел, Путин може дори да бъде спрян, независимо от огромното му превъзходство на хартия. Разбира се, очевидно почти никой в Русия не е наясно с това или дори с факта, че се води война. Но вие, приятели мои, знаете какво се случва. Четете чуждестранните новини в интернет, всички вие имате приятели или дори роднини в Украйна, с които си пишете. И Путин знае, че вие знаете. Така че внимавайте.
Знаете накъде отиват нещата. Дните на добрия живот в замяна на мълчанието ви вече отминаха. Изборите ви са подигравка, законите ви, с изключение на репресивните, не струват дори хартията, на която са написани, последната ви свободна медия я няма, икономиката ви се срива по-бързо, отколкото мога да пиша, вече нямате дори кредитни карти, за да си купите самолетен билет за навън, ако са останали полети. Сега режимът ще иска не просто мълчанието ви, той ще иска вашето съгласие, вашето съучастие. И ако не му дадете каквото иска, можете или да опитате да си тръгнете някак, или да бъдете смазани. Съмнявам се, че виждате друг избор.
И все пак има един. Най-накрая да се свали този режим. При сегашната ситуация може да стане по-бързо, отколкото си мислите. Помислете за това. Искрата няма да дойде от вас: при икономическия колапс, който е на път да удари Русия, тя най-вероятно ще дойде от провинцията, от по-малките градове; там, когато цените скочат и заплатите вече не се изплащат, всички онези хора, които през всичките тези години са гласували за Путин, защото са искали хляб и мир, ще излязат на улицата.
Путин знае това и се страхува от тях много повече, отколкото от интелектуалците и средната класа на Москва и Санкт Петербург - от вас, скъпи мои приятели. Но ако всеки град демонстрира самостоятелно, както се е случвало от време на време, за него няма да е трудно да се премести и да ги потисне един по един. Нещата ще трябва да бъдат координирани, организирани. Тълпата ще трябва да бъде превърната в маса.
Разполагате с този великолепен и вълшебен инструмент, наречен интернет, който режимът може и да спъва, но който може да бъде накаран да работи въпреки почти всички обстоятелства. Организацията на Навални беше разтурена, но могат да се създадат други, по-неформални, по-децентрализирани. Вие сте многобройни, вие сте милиони. Московската полиция може да се справи с тридесет хиляди души на улицата, със сто хиляди. Повече от триста хиляди биха ги надвили. Ще се наложи да извикат армията, но дали тази армия ще се бие за Путин, когато се стигне дотам? След това, което той ги накара да правят в Украйна, след това, което направи на тях?
Разбира се, ще има ужасна опасност. Някои от вас ще се страхуват, а тези от вас, които имат деца, ще са ужасени да не би да се случи нещо с тях. Това е естествено, нормално е. Аз също бих се страхувал на ваше място.
В Сирия, а сега и в Украйна, Путин се опита да ви покаже какво се случва с народ, който се осмелява да се противопостави на своя господар и собственик, който се осмелява не само да поиска свобода, но и да се опита да си я вземе. Но ако не направите нищо, мнозина така или иначе ще бъдат погубени. И вие го знаете.
Един от синовете ви ще се пошегува в чата за видеоигри и ще бъде арестуван; една от дъщерите ви ще изрази възмущението си в интернет и ще бъде арестувана; ваш скъп приятел ще допусне грешка и ще умре в мрачна килия под палките на полицията. Това се случва от години и ще продължава да се случва във все по-големи мащаби. Така че нямате избор. Ако не направите нищо, знаете как ще свърши всичко. Време е за вашия собствен Майдан. Бъдете умни, мислете стратегически намерете начин да го осъществите.
