Комуникационният експерт Любомир Аламанов разпространи във фейсбук проект за нов обществен договор за комуникации в социалните мрежи. Причината е, че добрият тон в социалните мрежи се е изчезнал след като Русия на Путин нападна Украйна.

"Спрете коментарите под постовете си на 4.04. Да покажем, че има проблем с комуникацията. Да променим протоколите за комуникация в социалните мрежи. Да си чуем мислите.

Ако не можете за цял ден, направете го символно от 4:04ч. за 40 минути. Или само споделете проекта за Нов обществен договор за комуникации в социалните мрежи. Сегашното положение не може да се търпи повече", пише Аламанов.

Ето пълния текст на проектодоговора:

Ние, участниците в разговора, като приемаме и уважаваме принципите на доброто възпитание в комуникацията и отчитаме промените, настъпили в света и у нас, както и зловещите опити на тролове и вербални насилници да окупират разговорите в социалните мрежи, и очевидната им неспособност или нежелание да се държат възпитано, приемаме този нов Обществен договор за комуникация в социалните мрежи.

Чл. 1. Всеки в социалните мрежи има право да изразява:

• мнение;

• позиция;

• идея;

• твърдение;

• друга форма на дигитална комуникация.

Чл. 2. Успоредно с това, всеки в социалните мрежи има отговорността:

• да е възпитан;

• да не обижда;

• да уважава отсрещната страна и да очаква реципрочно уважение;

• да показва емпатия и съпричастност към чуждото страдание;

• да не упражнява вербално насилие;

• да се подготвя поне малко за разговора, в който влиза;

• да прави разлика по кои теми може да има мнение и по кои трябва да има познания;

• да не разпространява човеконенавистни учения като насилие на хора, ксенофобия, антисемитизъм, комунизъм, нацизъм, фашизъм, маоизъм и други заклеймени от международни институции режими и идеологии, довели до гибелта на милиони хора по Земята;

• да не разпространява конспиративни теории, особено ако могат да навредят на хора;

• да прави разлика между причина и следствие и да може да ги подрежда правилно;

• да не се крие в анонимност, освен когато това е мярка против насилие;

• и да спазва всички други правила на комуникацията, които ни правят хора, и които са валидни в офлайн реалността.

Чл. 3. Правото на мнение и свободата на словото от Чл. 1 не отменят отговорностите по Чл. 2. Ако някой не си изпълнява отговорностите по Чл. 2, то няма проблем той/тя в социалната мрежа да бъде блокиран, докладван, баннат, изваден от групата и всичко друго, което ще му попречи да продължи да бъде вербален насилник.

За да спасим комуникацията.

За да не оставим троловете да превземат социалните мрежи.

За да се противопоставим на вербалните насилници.

Благодарим на всички за подкрепата! Заедно можем всичко!

4.04 - Ден на тишина!

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Аз свикнах да изразявам всичко, което ме вълнува с помощта на музиката и се старая да сдържам чувствата си – не обичам мелодрамите и превземките.“

Йехуди Менухин, американски цигулар и диригент, роден на 22 април преди 109 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.