Режисьорът Явор Гърдев (50) коментира за БНР войната в Украйна и позицията България. 

Ето акценти от негово изказване:

"Войната в Украйна разкри възприемането за това какво е суверенитет от самата Русия, как тя мисли суверенитета за себе си. В това нещо има една предпоставка, която е много опасна - това е усещането, че доминиращият суверенитет се намира в Русия, а суверенитетите, които са около нея, не са зачитани като реални, съществуват юридически, но де факто те могат само да реагират на хегемонния. 

С анексията на Крим великоруската доктрина, която минава през идеята за събиране на териториите на Русия и против сепаратизма, доби много сериозна практическа насока, това в момента е продължение на тази практическа насока, която не води до нищо, което да дава основание да мислим, че тази война ще свърши бързо.

Позицията на управляващите в България на въздържане от изпращане на военна помощ за Украйна е преиграване на политиката на Цар Борис III от Втората световна война.

Това е политика, практикувана в различни обстоятелства. На мен ми се струва, че такава политика в момента не е съвсем адекватна. България не може да продължи да стои на оградата, още по-малко в светлината на последните събития в Украйна. Има категорично ясна причина и тя е определеността по отношение на това кой е пострадалият и кой е агресорът. Не виждам основание това да остава в неяснота. Моралната оценка е недвусмислена.

За съжаление, България не мисли за себе си като за страна от ЕС и НАТО. Те за много хора у нас се възприемат като външни тела, все едно НАТО и ЕС не сме ние, а са те, които нещо ни налагат. Този тип мислене води до оставане на оградата. Затова е тази нерешителност и тази невъзможност да се вземе решение, което практически е отдавна взето, но не се изповядва, не е част от идентичността. Това е опасно, защото представя нещата сякаш има някакви чужди интереси. Докато самите мислим за себе си като за нещо чуждо, за някакъв чужд елемент, който е колонизиран вътре, а не че ние сме част от тези два съюза, дотогава ще има и такова вътрешно колебание. Този тип нерешителност е свързана с политическа невроза и невроза на идентичността. Ние не сме достатъчно европейци.

Руската пропаганда в момента излъчва документи, които не предполагат никакъв компромис, който изглежда, че бойните действия предполагат - това изтегляне от Киевска област не съответства на идеологическите послания, които се излъчват от Москва."

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 98 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.