Режисьорът Явор Гърдев (50) коментира за БНР войната в Украйна и позицията България. 

Ето акценти от негово изказване:

"Войната в Украйна разкри възприемането за това какво е суверенитет от самата Русия, как тя мисли суверенитета за себе си. В това нещо има една предпоставка, която е много опасна - това е усещането, че доминиращият суверенитет се намира в Русия, а суверенитетите, които са около нея, не са зачитани като реални, съществуват юридически, но де факто те могат само да реагират на хегемонния. 

С анексията на Крим великоруската доктрина, която минава през идеята за събиране на териториите на Русия и против сепаратизма, доби много сериозна практическа насока, това в момента е продължение на тази практическа насока, която не води до нищо, което да дава основание да мислим, че тази война ще свърши бързо.

Позицията на управляващите в България на въздържане от изпращане на военна помощ за Украйна е преиграване на политиката на Цар Борис III от Втората световна война.

Това е политика, практикувана в различни обстоятелства. На мен ми се струва, че такава политика в момента не е съвсем адекватна. България не може да продължи да стои на оградата, още по-малко в светлината на последните събития в Украйна. Има категорично ясна причина и тя е определеността по отношение на това кой е пострадалият и кой е агресорът. Не виждам основание това да остава в неяснота. Моралната оценка е недвусмислена.

За съжаление, България не мисли за себе си като за страна от ЕС и НАТО. Те за много хора у нас се възприемат като външни тела, все едно НАТО и ЕС не сме ние, а са те, които нещо ни налагат. Този тип мислене води до оставане на оградата. Затова е тази нерешителност и тази невъзможност да се вземе решение, което практически е отдавна взето, но не се изповядва, не е част от идентичността. Това е опасно, защото представя нещата сякаш има някакви чужди интереси. Докато самите мислим за себе си като за нещо чуждо, за някакъв чужд елемент, който е колонизиран вътре, а не че ние сме част от тези два съюза, дотогава ще има и такова вътрешно колебание. Този тип нерешителност е свързана с политическа невроза и невроза на идентичността. Ние не сме достатъчно европейци.

Руската пропаганда в момента излъчва документи, които не предполагат никакъв компромис, който изглежда, че бойните действия предполагат - това изтегляне от Киевска област не съответства на идеологическите послания, които се излъчват от Москва."

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...