Режисьорът Явор Гърдев (50) коментира за БНР войната в Украйна и позицията България. 

Ето акценти от негово изказване:

"Войната в Украйна разкри възприемането за това какво е суверенитет от самата Русия, как тя мисли суверенитета за себе си. В това нещо има една предпоставка, която е много опасна - това е усещането, че доминиращият суверенитет се намира в Русия, а суверенитетите, които са около нея, не са зачитани като реални, съществуват юридически, но де факто те могат само да реагират на хегемонния. 

С анексията на Крим великоруската доктрина, която минава през идеята за събиране на териториите на Русия и против сепаратизма, доби много сериозна практическа насока, това в момента е продължение на тази практическа насока, която не води до нищо, което да дава основание да мислим, че тази война ще свърши бързо.

Позицията на управляващите в България на въздържане от изпращане на военна помощ за Украйна е преиграване на политиката на Цар Борис III от Втората световна война.

Това е политика, практикувана в различни обстоятелства. На мен ми се струва, че такава политика в момента не е съвсем адекватна. България не може да продължи да стои на оградата, още по-малко в светлината на последните събития в Украйна. Има категорично ясна причина и тя е определеността по отношение на това кой е пострадалият и кой е агресорът. Не виждам основание това да остава в неяснота. Моралната оценка е недвусмислена.

За съжаление, България не мисли за себе си като за страна от ЕС и НАТО. Те за много хора у нас се възприемат като външни тела, все едно НАТО и ЕС не сме ние, а са те, които нещо ни налагат. Този тип мислене води до оставане на оградата. Затова е тази нерешителност и тази невъзможност да се вземе решение, което практически е отдавна взето, но не се изповядва, не е част от идентичността. Това е опасно, защото представя нещата сякаш има някакви чужди интереси. Докато самите мислим за себе си като за нещо чуждо, за някакъв чужд елемент, който е колонизиран вътре, а не че ние сме част от тези два съюза, дотогава ще има и такова вътрешно колебание. Този тип нерешителност е свързана с политическа невроза и невроза на идентичността. Ние не сме достатъчно европейци.

Руската пропаганда в момента излъчва документи, които не предполагат никакъв компромис, който изглежда, че бойните действия предполагат - това изтегляне от Киевска област не съответства на идеологическите послания, които се излъчват от Москва."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Инквизиторите горят книги напразно. Всяка книга, която има какво да каже, гори със смях, защото книгите, които си заслужават, излизат отвъд своите страници.”

Бохумил Храбал, чешки писател, роден на 28 март преди 109 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията