ТЕОДОР УШЕВ, фейсбук

Във връзка с някои "братски" въпроси и коментари за "малката държава" от вчера. Едно от най-големите престъпления на руската диктатура у нас беше опита за принизяването на България, на постиженията, на факта, че именно България им е дала азбуката и ги е покръстила. Бяха създадени учебници, които умишлено деформираха историята не само на 20-и век, но и премълчаваха факти от средновековната ни история. Целта беше да създаде в българите комплекс на малоценната нация, на малък народец, който е бил спасен по милостиня от великата руската империя.

Всичко това видяхме като на плакат вчера, в изказванията на двама "политици", учили по съветските учебници.

От сегашната кошмарна война, България може да извлече някои ползи - като например да се освободи веднъж завинаги от постулатите на Руско-препраната ни история. И да се изгради един наистина "здравословен" национализъм, чрез пренаписването и промяната на образованието с достоверни и истински факти, а не с такива, които са опитвали да смажат националното ни самочувствие.

Разбира се, това са неща, които не могат да се очакват от нацистките и фашистки псевдонационалистически партии, защото те не са нищо друго освен платени от Кремъл, корумпирани проксита.

Аз съм учил история по просъветската система. След като се преместих в Канада, и имах достъп до някои книги и учебници, ми се завъртя свят до каква степен сме били манипулирани, в упражнението на Москва/"комунистите" да омаловажи, да смаже националното самосъзнание на един народ.

Ето например, в нашите учебници по история съзнателно се замиташе в половин урок историята на "Велика България". Тя свършваше със завета на Хан Кубрат и притчата с пръчките. След това Аспарух идва на Дунава, и започва отначало.

Съзнателно се премълчаваше, че "България" съществува  по земите на днешна Украйна чак до 13-и век, че основава град Казан на Волга. Столицата Фанагория е съществувала точно 5 века преди появата на бараките на Москва (която е била опожарявана 3 пъти от монголите през 12-и век, защото е била  "крепост" от дърво). Че нашите предшественици са делили едни земи с Киевска Рус, живели сме заедно, а Хан Кубрат е бил в съюз с Византия, опитвайки се да обедини племената и хуните между Азовско море, Черно Море и Волга.

И ако (п)Резидента имаше грамотни съветници, те щяха да му кажат, че не руснаците са братя с украинците, а ние. Руснаците са наследници на Златната Орда и на монголите. 

Не на Киевска Рус. Просто много им се е искало да бъдат образовани, и богати като Киевска Рус, и затова са си присвоили името. Както са си присвоили и нашата азбука по-късно.

Дори старата "Магна България", която е била на мястото на днешните руски и украински земи, е съществувала по-дълго от Руската империя. За нашата България пък да не говорим.

Ние сме истинските братя на украинските хора, защото сме живели на една земя, говорили сме един език, и най-вече - писали сме на една азбука, много преди Кирилицата да бъде измислена.

Но затова - в следващ постинг.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция