ТЕОДОР УШЕВ, фейсбук

Във връзка с някои "братски" въпроси и коментари за "малката държава" от вчера. Едно от най-големите престъпления на руската диктатура у нас беше опита за принизяването на България, на постиженията, на факта, че именно България им е дала азбуката и ги е покръстила. Бяха създадени учебници, които умишлено деформираха историята не само на 20-и век, но и премълчаваха факти от средновековната ни история. Целта беше да създаде в българите комплекс на малоценната нация, на малък народец, който е бил спасен по милостиня от великата руската империя.

Всичко това видяхме като на плакат вчера, в изказванията на двама "политици", учили по съветските учебници.

От сегашната кошмарна война, България може да извлече някои ползи - като например да се освободи веднъж завинаги от постулатите на Руско-препраната ни история. И да се изгради един наистина "здравословен" национализъм, чрез пренаписването и промяната на образованието с достоверни и истински факти, а не с такива, които са опитвали да смажат националното ни самочувствие.

Разбира се, това са неща, които не могат да се очакват от нацистките и фашистки псевдонационалистически партии, защото те не са нищо друго освен платени от Кремъл, корумпирани проксита.

Аз съм учил история по просъветската система. След като се преместих в Канада, и имах достъп до някои книги и учебници, ми се завъртя свят до каква степен сме били манипулирани, в упражнението на Москва/"комунистите" да омаловажи, да смаже националното самосъзнание на един народ.

Ето например, в нашите учебници по история съзнателно се замиташе в половин урок историята на "Велика България". Тя свършваше със завета на Хан Кубрат и притчата с пръчките. След това Аспарух идва на Дунава, и започва отначало.

Съзнателно се премълчаваше, че "България" съществува  по земите на днешна Украйна чак до 13-и век, че основава град Казан на Волга. Столицата Фанагория е съществувала точно 5 века преди появата на бараките на Москва (която е била опожарявана 3 пъти от монголите през 12-и век, защото е била  "крепост" от дърво). Че нашите предшественици са делили едни земи с Киевска Рус, живели сме заедно, а Хан Кубрат е бил в съюз с Византия, опитвайки се да обедини племената и хуните между Азовско море, Черно Море и Волга.

И ако (п)Резидента имаше грамотни съветници, те щяха да му кажат, че не руснаците са братя с украинците, а ние. Руснаците са наследници на Златната Орда и на монголите. 

Не на Киевска Рус. Просто много им се е искало да бъдат образовани, и богати като Киевска Рус, и затова са си присвоили името. Както са си присвоили и нашата азбука по-късно.

Дори старата "Магна България", която е била на мястото на днешните руски и украински земи, е съществувала по-дълго от Руската империя. За нашата България пък да не говорим.

Ние сме истинските братя на украинските хора, защото сме живели на една земя, говорили сме един език, и най-вече - писали сме на една азбука, много преди Кирилицата да бъде измислена.

Но затова - в следващ постинг.

 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...