ТЕОДОР УШЕВ, фейсбук

Във връзка с някои "братски" въпроси и коментари за "малката държава" от вчера. Едно от най-големите престъпления на руската диктатура у нас беше опита за принизяването на България, на постиженията, на факта, че именно България им е дала азбуката и ги е покръстила. Бяха създадени учебници, които умишлено деформираха историята не само на 20-и век, но и премълчаваха факти от средновековната ни история. Целта беше да създаде в българите комплекс на малоценната нация, на малък народец, който е бил спасен по милостиня от великата руската империя.

Всичко това видяхме като на плакат вчера, в изказванията на двама "политици", учили по съветските учебници.

От сегашната кошмарна война, България може да извлече някои ползи - като например да се освободи веднъж завинаги от постулатите на Руско-препраната ни история. И да се изгради един наистина "здравословен" национализъм, чрез пренаписването и промяната на образованието с достоверни и истински факти, а не с такива, които са опитвали да смажат националното ни самочувствие.

Разбира се, това са неща, които не могат да се очакват от нацистките и фашистки псевдонационалистически партии, защото те не са нищо друго освен платени от Кремъл, корумпирани проксита.

Аз съм учил история по просъветската система. След като се преместих в Канада, и имах достъп до някои книги и учебници, ми се завъртя свят до каква степен сме били манипулирани, в упражнението на Москва/"комунистите" да омаловажи, да смаже националното самосъзнание на един народ.

Ето например, в нашите учебници по история съзнателно се замиташе в половин урок историята на "Велика България". Тя свършваше със завета на Хан Кубрат и притчата с пръчките. След това Аспарух идва на Дунава, и започва отначало.

Съзнателно се премълчаваше, че "България" съществува  по земите на днешна Украйна чак до 13-и век, че основава град Казан на Волга. Столицата Фанагория е съществувала точно 5 века преди появата на бараките на Москва (която е била опожарявана 3 пъти от монголите през 12-и век, защото е била  "крепост" от дърво). Че нашите предшественици са делили едни земи с Киевска Рус, живели сме заедно, а Хан Кубрат е бил в съюз с Византия, опитвайки се да обедини племената и хуните между Азовско море, Черно Море и Волга.

И ако (п)Резидента имаше грамотни съветници, те щяха да му кажат, че не руснаците са братя с украинците, а ние. Руснаците са наследници на Златната Орда и на монголите. 

Не на Киевска Рус. Просто много им се е искало да бъдат образовани, и богати като Киевска Рус, и затова са си присвоили името. Както са си присвоили и нашата азбука по-късно.

Дори старата "Магна България", която е била на мястото на днешните руски и украински земи, е съществувала по-дълго от Руската империя. За нашата България пък да не говорим.

Ние сме истинските братя на украинските хора, защото сме живели на една земя, говорили сме един език, и най-вече - писали сме на една азбука, много преди Кирилицата да бъде измислена.

Но затова - в следващ постинг.

 

„На четиридесет години открих, че кралицата на всички цветове е черното.“

Огюст Реноар, френски художник, роден на 25 февруари преди 183 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков