МАРИНА БАРАНОВСКАЯ, DW

"Гладът в Украйна през 1932-1933 година изиграва ключова роля за формирането на света, в който живеем днес", заяви на Глобалния медиен форум на ДВ в Бон авторитетният историк Тимъти Снайдър, който е специалист по Източна Европа и автор на книги за тоталитаризма и фашизма. Ако причините за Гладомора бяха изучени по-рано, светът можеше да избегне някои от последвалите големи трагедии, смята още той.

Гладоморът, отнел живота на 4 милиона души, е резултат от политическия избор на Сталин, казва историкът: "Сталин провежда политика, която сам нарича своеобразна самоколонизация или вътрешна колонизация. Идеята е част от Съветския съюз да експлоатира други части от СССР."

"Поврат към тирания"

Историкът изброява три причини, поради които светът не е разбрал своевременно на какво се дължи гладът в Украйна. Първата той свързва с разпространеното тогава убеждение, че Сталин е рационален деец, а плановете му имат смисъл. "На хората им беше трудно да разберат, че е настъпил поврат към тирания, пропаганда и идеология", казва Снайдър.

Втората причина според него е отсъствието на журналисти, които да разкажат за трагедията: "В началото на 1930-те години е много трудно да се осведомява за събитията в СССР, а през 1932-1933 на репортерите направо им е забранено да посещават съветска Украйна", припомня историкът.

Като трета причина Снайдър посочва съветската пропаганда, която посочва жертвите на трагедията за нейни причинители, а чуждестранните журналисти и общественици, които се опитват да привлекат вниманието върху глада в Украйна, просто са обявени за "нацисти".

Смъртоносният глад в Украйна в онези години е всъщност "колониален глад", смята още историкът: "Опит на центъра да завладее периферията. И тъкмо тази катастрофа става източник за вдъхновението на Хитлер. Една от основните причини, поради които той започва войната, е желанието му да завладее Украйна и да установи контрол над плодородните й земи - по примера на Сталин", твърди историкът. Според него сега историята се повтаря:

"Русия нахлу в Украйна. Русия води в Украйна унищожителна война. А това означава бягство и преселение на милиони украинци. Това означава разрушаване на украински градове, но и опит да се унищожи украинската икономика. А тя, както и навремето, стъпва върху селското стопанство и износа на селскостопанска продукция. Ето защо част от усилията да бъде унищожена Украйна включват и блокадата на украинската търговия, унищожаването и разграбването на украинските селскостопански култури и блокадата на украинските пристанища, която възпрепятства износа на украински хранителни продукти", обяснява историкът.

Според Снайдър всичко това води до повишаване на цените на храните и задълбочаване на световната продоволствена криза, чиито първи жертви ще станат най-уязвимите слоеве от населението, особено в Африка. "Ако Украйна е под блокада, светът ще гладува", казва историкът.

Три поуки

Снайдър сравнява днешното политическо решение на Владимир Путин, което предизвиква световна продоволствена криза, с политическото решение на Сталин, довело до Гладомора - и извежда три исторически поуки. Първата гласи: да спрем да мислим, че руската държава е рационална. "Искаше ни се да вярваме, че Путин е един вид технократ, поради което на мнозина им беше трудно да си представят, че той ще нахлуе в Украйна. По същата причина мнозина измежду нас просто не могат да си представят, че съществува още по-дълбока и още по-мрачна версия на тази война. Версия, при която настъпва глад", предупреждава Тимъти Снайдър.

Според него втората историческа поука е свързана с присъствието на журналисти в Украйна. И третата поука, която подчертава историкът: на всяка цена трябва да се противодейства на пропагандата, опитваща се да представи жертвата за виновник. "Причината за глада е много проста: руските кораби в Черно море. Но руската пропаганда пак обвинява украинците и използва думата "нацисти". Както и преди, целта е да се отблъснат журналистите, да не им се позволи да пишат истината", смята Снайдър.

Историкът казва, че Русия е нахлула в Украйна, използвайки колониална аргументация - същата, каквато в продължение на 500 години използват европейците, опитвайки се да завладеят целия останал свят. "Те твърдяха, че тези хора не са нации, че нямат политическа организация и не представляват същински държави. Същите аргументи използва и Русия при нахлуването в Украйна. И в този смисъл действията на руските войски там са продължение на специфичната европейска традиция на колониалните войни", обобщава Снайдър.

Експертът припомня, че в историята на колониализма особено важна е идеята за обективизация: човекът се разглежда не като личност, а като средство за постигане на определена цел. Сега се наблюдава дори двойна обективизация: не само на украинците не се гледа като на народ, но и жителите на Африка и Азия, които ще станат жертва на глада, не се разглеждат като хора. Всички те са просто обекти в една пропагандна кампания, посочва историкът.

Някои може и да не вярват, че заради войната в Украйна е възможно да избухне световен глад, казва още Снайдър. Но ако познавате историята на Украйна, тази опасност вече няма да ви се струва толкова илюзорна, добавя историкът: "В продължение на хиляди години Украйна е изхранвала огромна част от света. Украйна е изхранвала древна Атина. В епохата на откритията европейските колониални сили внасят зърно от Украйна, което води до появата на крепостничеството там. А ако знаете, че и Хитлер, и Сталин са гледали на Украйна като на колониална територия, която ще им позволи да променят света, тогава вероятността за избухването на голям глад изглежда още по-очевидна", заключава Тимъти Снайдър.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.”

Ярослав Хашек, чешки писател, роден на 30 април преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.