НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org
През целия ден разговарям - ту с приятели в Украйна, ту с приятели в Русия. И едните и другите се притесняват, че ще се случи нещо тежко и опасно, жестоко и непоправимо. Мъчат ги предчувствия с апокалиптични измерения. От Украйна като че използват по-често думата "тревожност", от Русия - думата "страх".
Приятел от Украйна ми каза :
- Сякаш Земята изтръпва, сякаш земната кора се напуква - толкова силно е напрежението - в природата и сред хората, струва ти се, че под краката ти кипи лава и тя ще избухне с огромна сила!
А от Русия приятел ми споделя:
- Чувството е, че някакъв черен облак пълзи към нас и ще скрие слънцето от очите ни. Не, природата няма да ни прости, че допуснахме да се случи това зло, тя ще ни накаже, или небесата ще се разтворят и ще завали огнен дъжд, или земята ще се разтвори под краката ни и ще ни погълне!
Ето какви гласови съобщения ми пратиха две мои много добри познати, две майки.
Едната е в Харков и синът й е в Териториалната отбрана.
Другата е в руски град, относително близо до Украйна.
Тази в Харков:
- Днес пак имаше жестоки бомбардировки, някои доста близо до нашата къща. Синът ми много се тревожи за мен. А аз се тревожа за него. Ако вечер не ми се обади, сърцето ми се къса, не зная как то издържа. Постоянно плача. Толкова е страшно детето ти да е на война! Всичките му планове рухнаха. Мислил ли е, че ще трябва да воюва? Сега да живее и да живее, да се радва на децата си. Как се свиква с горчивата мисъл да не се случи нещо със сина ми. Съгласна съм сто пъти да умра, но той да се върне жив!
Тази в Русия:
- Отидох в аптеката за успокоително. Няма! Питам аптекарката, тук тя се нарича провизор, как така няма. А тя - изкупиха всичко. Хората са на ръба на полудяването. Говори се, че някакви тричленки сноват из града и връчват призовки. Не издържах и побягнах вкъщи. Легнах на кревата с очи във възглавницата и започнах да плача. Плача и нямам сили за нищо. Познавам си сина - той няма никакво чувство за самосъхранение, вземат ли го, първи ще тръгне напред. Да го отгледаш момче - красавец, а сега да мислиш как ще го пратят да се бие. Нищо по-нещастно и горестно няма от това да си майка на син по време на война! Моля са на всички богове - на Господ, на Аллах, на Буда, на Яхве - да ми опазят сина. Къде да го скрия? Какво да направя - да изляза навън с плакат? Ще ме приберат за нула време и още по-лошо ще му сторя. Не ми е за мен, а за това, че е безполезно да го направя, само ще ги предизвикам и те ще си го изкарат на него. И като си помсиля, че преди по-малко от година животът ни бе съвсем друг и плановете ни бяха съвсем други! Срути се небето върху мен и не издържам, огъвам се под тежестта му.
