НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

През целия ден разговарям - ту с приятели в Украйна, ту с приятели в Русия. И едните и другите се притесняват, че ще се случи нещо тежко и опасно, жестоко и непоправимо. Мъчат ги предчувствия с апокалиптични измерения. От Украйна като че използват по-често думата "тревожност", от Русия - думата "страх".

Приятел от Украйна ми каза :

- Сякаш Земята изтръпва, сякаш земната кора се напуква - толкова силно е напрежението - в природата и сред хората, струва ти се, че под краката ти кипи лава и тя ще избухне с огромна сила!

А от Русия приятел ми споделя:

- Чувството е, че някакъв черен облак пълзи към нас и ще скрие слънцето от очите ни. Не, природата няма да ни прости, че допуснахме да се случи това зло, тя ще ни накаже, или небесата ще се разтворят и ще завали огнен дъжд, или земята ще се разтвори под краката ни и ще ни погълне!

Ето какви гласови съобщения ми пратиха две мои много добри познати, две майки.

Едната е в Харков и синът й е в Териториалната отбрана.

Другата е в руски град, относително близо до Украйна.

Тази в Харков:

- Днес пак имаше жестоки бомбардировки, някои доста близо до нашата къща. Синът ми много се тревожи за мен. А аз се тревожа за него. Ако вечер не ми се обади, сърцето ми се къса, не зная как то издържа. Постоянно плача. Толкова е страшно детето ти да е на война! Всичките му планове рухнаха. Мислил ли е, че ще трябва да воюва? Сега да живее и да живее, да се радва на децата си. Как се свиква с горчивата мисъл да не се случи нещо със сина ми. Съгласна съм сто пъти да умра, но той да се върне жив!

Тази в Русия:

- Отидох в аптеката за успокоително. Няма! Питам аптекарката, тук тя се нарича провизор, как така няма. А тя - изкупиха всичко. Хората са на ръба на полудяването. Говори се, че някакви тричленки сноват из града и връчват призовки. Не издържах и побягнах вкъщи. Легнах на кревата с очи във възглавницата и започнах да плача. Плача и нямам сили за нищо. Познавам си сина - той няма никакво чувство за самосъхранение, вземат ли го, първи ще тръгне напред. Да го отгледаш момче - красавец, а сега да мислиш как ще го пратят да се бие. Нищо по-нещастно и горестно няма от това да си майка на син по време на война! Моля са на всички богове - на Господ, на Аллах, на Буда, на Яхве - да ми опазят сина. Къде да го скрия? Какво да направя - да изляза навън с плакат? Ще ме приберат за нула време и още по-лошо ще му сторя. Не ми е за мен, а за това, че е безполезно да го направя, само ще ги предизвикам и те ще си го изкарат на него. И като си помсиля, че преди по-малко от година животът ни бе съвсем друг и плановете ни бяха съвсем други! Срути се небето върху мен и не издържам, огъвам се под тежестта му.

„Религиите имат склонността да изчезват, когато късметът споходи човек.”

Реймон Кьоно, френски поет и писател, роден на 21 февруари преди 121 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.

„Чист късмет“ – най-новият филм на Уди Алън

 

Филмът следва стъпките на „Престъпления и прегрешения“ (1989) и „Мач пойнт“ (2005) – и двата на ръба на романтичната комедия и криминалната драма