ТАТЯНА КРИСТИ, фейсбук

Служебното правителство на президента направи всичко възможно украинските бежанци да напускат България с десетки хиляди. Ужасени от непредвидимостта на управляващите по отношение на тяхната съдба, тези изстрадали хора продължават да се изнасят от страната ни като бежанци не само от Украйна, но и като бежанци от България. Необясними са причините това служебно правителство да направи живота на тези хора непоносим. България получава европейски фондове не по-малко от другите европейски държави –на пропорционален принцип. Какво се случи, че уж „парите свършиха“, а в съседна Румъния не са! 

През последни месеци се наблюдава бягство на украинците към северната ни съседка. Там тези хора получават веднага жилище. Там също има бази, в които ги настаняват  за неопределено време и където ги хранят по три пъти на ден! Особено в района на Мамая – също на морето! За повечето обаче е въведена така наречената мярка – 20/50 – за хората настанени на квартири. 

Румънското правителство плаща на хазяите 50 леи на ден, а хазяите дават 20 леи от тях на настанените в жилищата им бежанци за храна. Това се равнява на около 600 евро на месец, всеки месец! Това позволява на бежанците да стъпят на крака и да си търсят работа.

Но това, което е най-впечатляващото е прекрасната интеграционна политика на румънското правителството спрямо украинците – те искат тяхната работна ръка, те ги искат в Румъния! Няма никакви проблеми децата веднага да бъдат настанени в училища и детски градини. В училищата има специални класове и смени за украинските деца – където работи бърза интеграция с език и специални програми – само за тях! В България тези хора минават през деветте кръга на ада, за да могат да  намерят училище за децата си и особено градини. Да не говорим за личен лекар! 

Защо съседна Румъния успява, а България е тотален провал?! Всъщност, неадекватността на правителството е повдигнало много притеснения в ООН. ЮНИЦЕФ в момента обучава украинци в България как да лобират пред парламента и как да си търсят правата у нас, защото по отношение към тях държавата е показала не едно нарушение на човешките им права – отказ от медицинско обслужване, отказ от образование, отказ от ХРАНА, и отказ от настаняване! 

България пропусна една великолепна възможност да  обогати трудовия си пазар – при положение, че всички реват с крокодилски сълзи как населението й се топи необратимо... 

Всичко това е много тъжно. Бежанската криза показа колко некадърни, бездушни и зависими от Путин хора, управляват България. Срамът остава за нас! Защото всеки ден украинци ме питат – „Защо в България е така, a в Румъния е съвсем по друг начин?! Нашите култури са по-близки, езикът ни, традициите ни...Ние избрахме в началото да дойдем в България именно заради това,  а вие се отнасяте с нас по-зле от румънците...“

Фондация  "Открито сърце" искаше да занесе коледни подаръчета  за  украинските деца по хотелите, днес разбираме, че  голям брой майки с деца панически напускат България за Румъния. Изморени са от несигурността и ги е страх за бъдещето им у нас, защото те много внимателно следят кой управлява страната ни. И всеки втори ми казва – „Вие имате правителство на путинисти, мястото ни е в по-свободна държава.“ И напускат. 

А прословутото българското гостоприемство и хуманност към хората бягащи от война, и легендата за спасяването на евреите, останаха в историята – историята преди съветската диктатура да превземе страната през 1944 г.  А наместниците й и досега са във властта!  И заради тях и ние, свободните граждани, носим срамното им петно пред света!

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...