ВОЛОДИМИР ЗЕЛЕНСКИ, "Сега"

Драги украинци!

Тази година започна на 24 февруари. Без предисловия и без прелюдии. Рязко. Рано. В 4 часа.

Беше тъмно. Беше шумно. За мнозина беше сложно, за някои - страшно. Минаха 311 дни. Все още може да ни е тъмно, шумно и сложно. Но вече никога няма да е страшно. И никога няма е срамно.

Това беше нашата година. Годината на Украйна. Годината на украинците.

На 24 февруари ние се събудихме. Станахме други. Друг народ. Други украинци. Първите ракети окончателно разрушиха лабиринта на илюзиите. Ние видяхме кой кой е.

И на какво са способни приятелите, враговете, и най-вече - на какво сме способни ние самите.

На 24 февруари милиони от нас направиха своя избор. Не бял флаг, а синьо-жълто знаме. Не бягство, а среща. Среща на врага. Съпротива и борба.

Взривовете на 24 февруари ни оглушиха. Оттогава ние не всичко чуваме. И не всички слушаме. Казваха ни: нямате друг вариант, освен да се предадете. Ние отговаряме: нямаме друг вариант, освен да победим.

На 24 февруари започнахме да ковем нашата победа. От много "тухлички" - стотици други победи.

Ние победихме паниката. Не се разбягахме, а се събрахме. Ние победихме съмненията, унинието, страха. Повярвахме в себе си и в своите сили. Във Въоръжените сили на Украйна. В разузнаването. В Националната гвардия. СБУ. Граничарите. Териториалната отбрана. Противовъздушната отбрана. Полицията. Всички сили на отбраната и сигурността. Аз се гордея с всички вас, нашите воини!

 

Тази година може да се нарече година на загубите за Украйна, за цяла Европа, за целия свят. Но това би било грешно. Ние не трябва да говорим така.

 

Ние нищо не загубихме. На нас ни беше отнето.

 

Украйна не загуби синове и дъщери - те ни бяха отнети от убийци. Украинците не загубиха своите домове - те бяха унищожени от терористите. Ние не загубихме нашите земи - те бяха окупирани от поробители. Планетата не загуби мира - Русия го разруши.

 

Тази година ни рани в сърцето. Ние изплакахме всичките си сълзи. Прочетохме всичките си молитви. 311 дни. За всяка минута има какво да кажем. Но повечето думи са излишни. Те са ненужни. Не са нужни пояснения, украшения. Нужна е тишина. За да се чуе.

 

Нужни са паузи. За да се разбере.

Утрото на 24 февруари.

Гостомел. Буча. Ирпен. Бородянка. Харков.

«Мрія».

Краматорск. Гара. Играчка.

Чернигов.

Мариупол. Драматичният театър. Надписът "Деца".

Оленовка.

Одеса. Многоетажен блок. Момиченце. Три месеца.

Волнянск. Родилен дом. Бебе. На два дни.

«Азовстал».

Това не може да бъде забравено. И не може да бъде простено. Но може да бъде победено.

 

Ние устояхме, защото имаше нещо, което ни държеше. Нашият дух.

Отбраната на Киев.

Харков.

Николаев.

Чернобаевка.

Змийският остров.

HIMARS.

Антоновският мост.

Кримският мост.

«Нептун».

Крайсерът «Москва».

Руският военен кораб.

Изюм, Балаклея и Купянск.

Херсон.

 

И се молим да има Кременна и Сватово. Мелитопол, целият Донбас. Крим.

Ние се борим и ще продължим да се борим. Заради главната дума: победа.

Тя със сигурност ще дойде. Ние вървим към нея 311 дни.

Отдадохме много сили. Но в мига, когато ви се струва, че вече не можете да вървите напред, спомнете си през какво вече минахме.

Искам да ви кажа: украинци, вие сте невероятни! Погледнете какво направихме и правим!

Как нашите воини от първите дни разбиват тази "втора армия в света".

Как нашите хора спираха колоните с тяхната техника.

Как старец спира танк с ръце.

Как жена свали дрон с консерва домати.

Как в окупация крадяхте вражески танкове, БТР-и, вертолет, снаряди.

Как за часове събирахте пари за "Ловци на шахеди", морски дронове, бронирани машини, линейки и "Байрактари".

Как издържахме всички заплахи, обстрели, касетъчни бомби, крилати ракети, тъмнина и студ.

Как се подкрепяхме взаимно и всички - държавата.

По време на война е важен всеки.

Независимо дали държи оръжие, волан на автомобил, щурвал на плавателен съд или самолет, скалпел или показалка.

Всеки, който е зад ноутбук, който управлява комбайн, влак.

Който стои на охранителен пост или в електростанция.

Журналисти и дипломати, работещи в комуналните служби и спасители.

Всички. Които работят. Учат в университет или училище. И даже онези, които едва сега се учат да ходят.

Всичко това е заради тях. Нашите деца. Нашите хора. Нашата страна.

 В голямата война няма малки дела. Няма ненужни дела.

Всеки от нас е борец. Всеки от нас е фронт. Всеки от нас е основа за отбрана.

Ние се борим като един отбор - цялата страна, всички наши региони. Аз ви се възхищавам. Искам да благодаря на всеки несъкрушим регион на Украйна.

Харков. Осакатен, но непокорен. Вие доказахте на врага, че да бъдеш близко териториално не означава да бъдеш близко ментално. Харков е украински град. Град-герой.

Несъкрушимият Николаев. Героически издържа на всички удари. Град на вълна, преодоляваща всички бури.

Суми. Вие сте едни от първите, които усетихте пълномащабното нахлуване на окупантите. За тях Суми стана кост в гърлото. Обикновени хора правеха коктейли "Молотов", палеха вражески колони, взеха първите пленници. Суми - това е сила.

Днепър. Опора и надежден тил за нашия фронт. Вие приемахте хора, вие връщахте живота на ранените бойци. Независимо от постоянните удари, Днепър живее.

Одеса. Слънчева и приветлива, сега е крепост. Световна крепост. Която защитава нас и света. Храни света, изпращайки ежедневно по море милиони тонове спасение. Защото Одеса е майка.

Херсон! Вие сте хора-герои! Вие живяхте в окупация над осем месеца. Без новини. Без връзка. Откъснати от Украйна.

Хиляди от вас излизаха на акции срещу рашистите. Вие не знаехте виждат ли в Украйна това, знаят ли за това. Окупаторите ви лъжеха, че Украйна ви е изоставила и няма да се бори за вас. Но вие вярвахте, и напук на всичко, дочакахте. Лицето на Херсон е обезобразено от отломките на снарядите, но най-важното е, че посрещаме Новата година свободни и заедно под синьо-жълтите знамена. А това означава, че всичко ще възстановим, ще построим наново. Също както и в Чернигов, и в Запорожието, и в Краматорск, и в Бахмут.

Тези, които станаха приют за милиони украинци - Ровно, Франковск, Тернопол, Винница. Благодаря ви! Тези, които получават и предават милиони тонове помощ от Европа и света: Лвов, Ужгород, Черновци, Луцк. Благодаря ви! Тези, които приемат евакуираните бизнес, предприятия, университети: Хмелницки, Житомир, Кропивницки, Полтава, Черкаси. Благодаря ви!

И тези, които очакват Украйна. И ще я дочакат. Донбас, Луганск, Крим. Благодаря ви, наши воини!

И, разбира се, Киев – нашето сърце, които винаги бие, благодарение на вас, всички наши украинци!

Ние сме едно семейство. Една Украйна.

Това е годината, когато

Украйна промени света. А светът откри Украйна.

Казваха ни: капитулация. Ние избрахме контранастъпление. Казваха ни да вървим към отстъпки и компромиси. Ние вървим към ЕС и НАТО.

Светът чу Украйна. Европарламентът, Бундестагът, парламентът на Великобритания, Кнесетът, Конгресът на САЩ.

Светът почувства Украйна. Украйна в медиите. В сърцата на хората. В най-търсените неща в Google.

Светът видя Украйна. На главните площади в Торонто, Ню Йорк, Лондон, Варшава, Флоренция, Сидни и други градове.

Украинците удивляват. Украинците се аплодират. Украинците вдъхновяват.

И има ли нещо, което може да ни уплаши? Не. Има ли някой, който може да ни спре? Не.

Защото ние сме заедно.

Затова воюваме. За нас.

Най-хубавият за нас салют са складовете на окупантите. Най-добрият подарък - цифрите в отчетите на Генералния щаб.

Ние не знаем какво ще ни донесе новата 2023 г. Но сме готови за всичко.

Нови достижения? Ще бъдем щастливи. Нови удари? Ще бъдем непоколебими. Продължение на борбата? Ще се борим. А когато победим - ще се прегърнем.

 

Драги украинци!

Искам да ви пожелая едно - победа. И това е главното. Едно пожелание за всички украинци.

Нека тази година стане годината на завръщането.

Завръщането на нашите хора. На воините - при техните семейства. На пленените - в техните домове. На бежанците - в тяхната Украйна.

Завръщане на нашите земи. И временно окупираните ще станат завинаги свободни.

Завръщане към обичайния начин на живот. Към щастливите минути без комендантски час. Към земните радости без въздушни тревоги.

Завръщане на това, което ни откраднаха. Детството на нашите деца, спокойната старост на нашите родители.

За да могат внуците през ваканциите да отидат при бабите и дядовците си. За дини в Херсон. За череши в Мелитопол.

За да бъдат нашите градове свободни. А нашите приятели - верни.

И за да се появи в отчетите около цифрите за 100 000 унищожени врагове и хиляди единици унищожена руска техника нашата главна цифра и успех - 603 хиляди 628 кв. км. Площта на независима Украйна, както беше през 1991 г. Както ще бъде завинаги.

Нека новата година донесе всичко това. Ние сме готови да се борим за това. Затова всеки от нас е тук. Аз съм тук. Ние сме тук. Вие сте тук. Всички сме тук. Всички ние сме Украйна.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Знам какво мога като актьор и какво не. Робърт де Ниро може и нищо да не прави… Аз не мога…”

Кристоф Ламбер, френско-американски актьор, роден на 29 март преди 66 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията