"Медиапул"

Показването на документалния филм "Руснаци на война“ на руско-канадската режисьорка Анастасия Трофимова на престижния фестивал във Венеция, макар и извън конкурсната програма, беше остро осъдено от украински политици и представители на културната сфера, които го нарекоха "крещяща пропаганда“. Министерството на външните работи в Киев разпространи официално изявление, заклеймяващо като руска пропаганда прожекцията на "Руснаци на война“ на фона на продължаващата военна агресия на Русия срещу Украйна.

В изявлението, цитирано от англоезичното издание „Киев пост“ (КП), се посочва, че "прожектирането на този филм във Венеция и неговата планирана премиера в Торонто е обида за жертвите на войната, започната от Русия. Документалният филм извращава истината за руската агресия и служи на Кремъл като пропаганден инструмент“.

Външното ведомство в Украйна призова международната общност да спре да предоставя платформи на Русия, от които тя да продължава "да прикрива своите престъпления“.

Трофимова казва, че е заснела "Руснаци на война“ докато е придружавала руски батальон в Източна Украйна без разрешението на военното ведомство в Москва.

Режисьорката, която преди е работила за санкционираната на Запад руска държавна телевизия Ар Ти и е снимала филми в Сирия, Ирак и Конго, посочва, че целта й сега е била да покаже "обикновените хора“ в руската армия, противопоставяйки се на западния наратив, че всички руски войници са военнопрестъпници, посочва КП.

В текст, изпратен до Франс прес, Трофимова описва работата си като антивоенна и твърди, че е поела голям риск със заснемането на филма.

Ройтерс и АФП съобщават, че "Руснаци на война“ включва интервюта с войници, някои от които изразяват колебания относно участието си във войната, докато други признават, че се сражават главно заради заплащането.

В "Руснаци на война“ са показани остарели оръжия, лоши условия и войници, които се мъчат да се справят със ситуацията, в която са попаднали.

За Ройтерс Трофимова казва, че за нея най-големият шок е бил да види с очите си колко обикновени са войниците. "Съвсем обикновени момчета, със семейства, с чувство за хумор, със собствено разбиране на случващото се в тази война“.

Критиците на "Руснаци на война“ обаче изтъкват, че филмът така и не показва в пълнота разрушенията, предизвикани от руските войски в Украйна. Освен това филмовият "документ“ замазва обвиненията за военни престъпления срещу руски войници, един от които отхвърля тези твърдения като "невъзможни“.

"Настояваме да се сложи край на опитите да се предоставя на Русия международна културна сцена, която Руската федерация използва за прикриване на престъпленията си“, се подчертава в изявлението на украинското МВнР.

"Руските войници, които извършват зверства в Украйна, трябва да могат да говорят не на престижни филмови фестивали, а от подсъдимата скамейка“. В пост в социална медия началникът на кабинета на украинския президент Андрий Ермак задава въпроса защо "Анастасия Трофимова, както и някои други руски представители на културната сфера от държава, която убива украинци, децата ни, всеки ден, могат въобще да работят в цивилизования свят“.

"Руснаци на война“ беше показан във Венеция на 5 септември. По-рано Трофимова съобщи в руски медии, че е снимала в окупирани украински територии, включително в Донецк и Луганск, където е прекарала 7 месеца.

В понеделник 21 украински депутати изпратиха писмо до своите канадски колеги с искане да не допускат прожектирането на пропагандния филм на фестивала в Торонто, съобщи Укринформ.

Според украинската депутатка Евгения Кравчук "този случай стана красноречив пример как Русия използва мека сила, за да прокарва свои наративи за "по-дълбоко разбиране на войната“. И, за съжаление, го върши доста успешно“. Кравчук отбелязва също, че създаването на филма е било финансирано с 340 000 канадски долара от Канадския медиен фонд, който пък се подкрепя финансово от канадското правителство.

Обявеното за чуждестранен агент англоезично издание "Москоу таймс“ (МТ) публикува материал по темата, озаглавен "В опит да представи човешкото лице на руските войници, "Руснаци на война“ замазва зверствата им“.

МТ пише, че разбирането защо и как войници могат да извършват военни престъпления и как страничен наблюдател може етично да създаде произведение, което дава думата на извършителите, без да изпитва емпатия към тях, е обект на разгорещени дебати между учени и анализатори от Втората световна война насам. И този дебат отново става център на внимание благодарение на спорното решение на утвърдените международни филмови фестивали във Венеция и Торонто да покажат работата на руско-канадската документалистка.

Твърди се, че режисьорката показва живота и "саможертвата“ на руски войници, чиито гласове, тези на "съвсем обикновени момчета“ по думите на Трофимова, не са били чути. В резюмето на филма на сайта на международния фестивал в Торонто "Руснаци на война“ е представен като изследване на колонизацията и войната и "безсрамно е обявен за антивоенен филм“, подчертава МТ.

И нещо нечувано, пише по-нататък изданието, в "Руснаци на война“ не се споменава за нашествието на Москва в Крим през 2014 г., нито се говори или показва какви са резултатите от насилието, извършвано от руските войски в Украйна. Това предполага, че подходът на Трофимова я е вкарал в капан, в който се оказва всеки учен и човек на изкуството, който изследва психиката на военнопрестъпниците: тънката линия между деконструкцията и безкритичното възпроизвеждане на наративите, които подчинените и техните командири поддържат.

Освен това, твърдението на Трофимова, че е работила на своя глава и свой риск, е неиздържано, смята МТ. Защото в страна, където независимата журналистика просто не съществува, а достъпът до военни обекти и позиции е строго контролиран, не изглежда вероятно кинорежисьор да може да прекара месеци на фронта без знанието на властите и изричното им разрешение. А Трофимова следва да бъде попитана как така не е била арестувана.

МТ обръща внимание, че разказът на Трофимова напомня на тези на руските военни блогъри, а не на независим западен журналист. Изданието пише, че Кремъл използва тези блогъри, за да създаде привидност за свобода на изразяване, докато на практика засилва объркването на какво всъщност да се вярва и кое е истинско и кое – лъжа.

И Трофимова е направила с филма си нещо подобно. Тя предлага на част от западното общество предполагаемата скрита страна на съпроводения с насилие конфликт, който на практика е отнел живота на хиляди украинци, а много други са станали жертва на изтезания и сексуално насилие.

Нейните руски войници, подчертава МТ, са превърнати в пасивни оръдия на държавната власт: като „пешки в подла игра“, които просто изпълняват заповеди. Както казва един от войниците във филма, „водят ни като слепи котенца“.

Така руските военнопрестъпници са превърнати от изпълнители в инструменти на историята – наратив, който им опрощава всякаква морална отговорност. Това обаче е нещо подобно на разказите, които са били обичайни в ранните обсъждания за ролята на обикновените германски войници в Холокоста, обобщава МТ.

В "Руснаци на война“ Трофимова утвърждава пред камерата, че "мъглата на войната е толкова гъста, че не можеш да видиш човешките истории, от които тя се състои“. Но чрез избрания от нея подход, който заобикаля въпросите за украинските страдания и собствения й творчески процес, тя е обречена да създаде филм, който не прави нищо друго, освен да сгъсти допълнително мъглата на войната, заключава МТ.

Като цяло Русия принудително затвори и последните останали независими медии в страната малко след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г., припомня Си Ен Ен. Чуждестранните медии са блокирани, а повечето опозиционни журналисти са или в затвора, или извън страната. След началото на руското нахлуване в съседната държава влиянието на руските военни блогъри, наричани военкори, нарасна, отбелязва Си Ен Ен и допълва, че това е свързано и с последвалата разправа със социални медийни платформи като „Туитър“ и „Инстаграм“ в Русия.

 

По БТА

  • ЗВЕЗДЕН ПРАХ

    Джордж Клуни, който не се страхува да остарява

    Той два пъти е избиран за най-сексапилен мъж на планетата. Лицето му е по реклами и билборди в целия свят. Едновременно с това е един от най-успешните актьори в историята и активист, който не се страхува да говори за редица проблеми.

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 54 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Аз съм виновен“

 

Книгата на Михаил Зигар „Война и наказание“ е анализ на отношенията между Русия и Украйна през последните три века и през последните три десетилетия.

Акустика за изгубената родина

 

В „Изгнание и музика“ Етиен Барилие отговаря на въпроса, как изгнанието въздейства върху творчеството на композиторите, преминали през това изпитание.

Между два свята: една българска тийнейджърка в Мюнхен

 

Какво е да растеш в Германия като дете на български мигранти? Да живееш в непрестижен квартал, но да учиш в елитна гимназия в центъра на Мюнхен? Живот между два свята: темата в дебютния роман на немски на Анна Димитрова.