В сайта peticiq.com е публикувано отворено писмо, в което се апелира в училищата да се въвежда задължително религиозно обучение. 

"България е светска държава, чиято Конституция, макар да посочва традиционното  място на източното православие, постановява разграничаване между държавата и религиозните институции и гарантира ненакърнимата свобода в избора на вероизповедание, религиозни и атеистични възгледи", се казва в писмото.

То е адресирано до министерството на образованието, комисията по образованието и науката към народното събрание и до омбудсмана на страната.

Ето пълния текст:

 ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаеми дами и господа,

Ние, долуподписаните граждани на Република България, сме силно обезпокоени от засилващите се политически заявки и зачестяващите медийни коментари в подкрепа на въвеждането на задължителен учебен час по религия в средните училища у нас.

Водени от ясното съзнание, че образованието съставлява фундамента на обществото, а училището изпълнява както обучителна, така и важна възпитателна роля,

  •      без ни най-малко да омаловажаваме историческото, културното и общественото значение на религията и нейните институции и с дълбоко уважение към вярата и вярващите, каквито са и много от нас,
  •      бихме искали своевременно да заявим категорично несъгласие с идеята за задължително религиозно обучение в рамките на предучилищното и училищното образование.  

Разтревожени сме от все по-настойчивите изявления на редица политици, духовни лица и други поддръжници на религиозното обучение за въвеждането на задължителен учебен предмет, свързан с православната религия, макар и много от тях безспорно да са водени от благородното намерение за възпитаване на ценности и добродетели у подрастващите.      

България е светска държава, чиято Конституция, макар да посочва традиционното  място на източното православие, постановява разграничаване между държавата и религиозните институции и гарантира ненакърнимата свобода в избора на вероизповедание, религиозни и атеистични възгледи. Тази свобода е дълбоко залегнала и във Всеобщата декларация за правата на човека, а Европейската конвенция за правата на човека подчертава правото на родителите да осигуряват на децата си образование и преподаване в съответствие с религиозните и философски си убеждения. Според Закона за предучилищното и училищното образование на Република България държавата осигурява светско образование, а една от основните му цели е формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин, като при това изрично забранява налагането на идеологически и религиозни доктрини в училище.

Убедени сме, че задължителното изучаване на точно определена религия, макар и традиционна за страната ни, накърнява тези фундаментални права. А дори да бъде предвиден свободен избор на изучаваната религия, задължителното религиозно обучение (твърде различно от изучаването на религиите в исторически и философски аспект) подронва облика на училището като водеща образователна институция, чиято мисия е да предоставя преди всичко съвременни научни знания. Ние не отричаме и не подценяваме значението на вярата и религията, включително за духовното израстване на децата, но сме убедени, че тази роля, принадлежаща от векове на семейството и религиозните институции, следва да бъде ясно разграничена от училището.

Длъжни сме да подчертаем, че – въпреки  множеството спекулации – по света няма практика за задължително религиозно образование, още по-малко непозволяващо избор и/или водено от духовни лица. Почти всички държави в Европа, Северна Америка, Австралия, голяма част от Азия и Южна Америка държат на светския характер на училището, а задължителното религиозно обучение е типично предимно за страни от Близкия изток и Северна Африка. Религиозното обучение присъства в задължителните учебни програми на много малко страни в Европа, като дори и те почти без изключение предвиждат различни варианти като избор на изучавана религия, религиозно неутрално обучение или въобще отказ от предмета съобразно предпочитанията на ученика и семейството. Същото важи за много други страни по света - дори такива, които бихме сметнали за далечни на представата ни за свободни и демократични общества.

У нас и сега училището запознава учениците с религията в рамките на хуманитарните предмети от задължителната програма и дава допълнителна възможност желаещите да се занимават по-целенасочено под формата на избираем предмет. Превръщането му в задължителен би било изключително опасна крачка в съвременното развитие на обществото ни като цяло. Не на последно място, съществува немалък риск да се произведе обратен ефект: много младежи да бъдат отблъснати и от самата религия, и от ценностите, нормите и поведението, върху които тези часове биха се фокусирали и много от които безспорно са важни за всички ни.

Нека не забравяме, че образованието ни бездруго е изправено пред изключително сериозни проблеми: ниски академични резултати (показани както от собствените ни изпити, така и от международните изследвания) въпреки огромната натовареност, тревожна липса на умения за критично мислене и отсяване на информация у деца и възрастни (от години заемаме последните места в Европа), зачестяващи прояви на нетърпимост и агресия навсякъде около нас. Ето защо вместо към задължително религиозно обучение, настояваме вниманието да се насочи към устойчивата роля на училището във възпитаването на общочовешки добродетели и модели на поведение, продиктувани от осъзнаването на личната свобода и отговорност в контекста на общността; изграждането на устойчиви знания и творческо и критично мислене; развиването на социално-емоционални и други важни личностни и житейски умения. 

И накрая: нека не забравяме, че възпитанието на децата е работа на всички ни – на семейството, на училището, на обществото.

Всички сме отговорни. Всички възпитаваме. 

Нека го правим заедно и отговорно, вместо да прокарваме нови разделителни линии помежду си.  

 

ПЕТИЦИЯТА ТУК

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.